Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 29

— Предполагам, че ще се върнете при него, нали? — Тя отвори уста да каже нещо, но той я прекъсна: — Разбира се. Винаги се повтаря все същото. Жената се връща за още. — Той въздъхна. — Сигурно ще ви видя пак. Но се надявам да не стане така. Пазете се.

Тя се прибра вкъщи на следващия ден, с омотан около лицето шал, за да не се виждат белезите и синините. Боляха я ръцете и стомаха, чувстваше и остра болка в зашитата рана. В болницата й бяха дали обезболяващи хапчета и тя беше взела едно малко преди да се качи на автобуса. То, изглежда, намали болката и по пътя тя взе още едно.

Вратата беше отворена. Тя влезе с разтуптяно сърце и видя какво се беше случило. Стаята беше празна, ако не се смятаха мебелите. Той беше взел записите си, новия им метален сандък и жълтите завеси. Когато влезе в спалнята, тя видя, че той е нарязал матрака с нож, а наоколо беше разпилян пух от пълнежа му и стаята приличаше на място, където са стригали овце.

Тя седна на леглото и дълго остана там, загледана в пода, докато влезе един съсед и каза, че ще дойде един човек, който ще я откара с камион до Мочуди, при Обед, нейния баща.

И така, тя заживя с баща си и се грижеше за него през следващите четиринайсет години. Той умря скоро след трийсет и четвъртия й рожден ден и това беше моментът, в който Прешъс Рамотсве, вече сираче, ветеранка от един кошмарен брак и майка за пет кратки и прекрасни дни, стана първата жена — частен детектив в Ботсуана.

Пета глава

Какво е нужно, за да откриеш детективска агенция

Маа Рамотсве предполагаше, че да откриеш детективска агенция не е лесно. Хората винаги правят грешката да смятат, че започването на някакъв бизнес е лесна работа, но после установяват, че това е свързано с всякакъв вид скрити проблеми и непредвидени изисквания, които трябва да удовлетворят. Тя беше чувала за хора, които се захващат с някакъв бизнес, просъществувал всичко на всичко четири-пет седмици, преди да свърши стоката или парите, или и двете. Винаги е по-трудно, отколкото човек си е мислел.

Тя отиде при адвоката в Пилане, който й помогна да получи парите на баща си. Той беше организирал продажбата на животните и беше взел за тях добра цена.

— Имам много пари за теб — каза той. — Стадото на баща ти беше голямо.

Тя взе чека и листа, които той й подаде. Беше повече, отколкото тя беше смятала за възможно. Но беше истина — всички тези пари, платими на Прешъс Рамотсве при представяне на чека в „Барклис Банк“, Ботсуана.

— Можеш да си купиш къща с тези пари — каза адвокатът. — И да започнеш бизнес.

— Смятам да направя и двете. Адвокатът доби заинтригуван вид.

— Какъв точно бизнес? — попита той. — Магазин ли? Мога да ти дам някои съвети.

— Детективска агенция.

Адвокатът я погледна недоумяващо.

— Но детективски агенции не се продават. Изобщо няма такива.

— Знам това — кимна маа Рамотсве. — Налага се да започна от нулата.

Адвокатът трепна, докато тя говореше.

— Лесно е да си загубиш парите в бизнес — каза той. — Особено когато не знаеш нищо за това, което правиш. — Той я погледна твърдо. — Особено тогава. А, между другото, могат ли жените да бъдат детективи? Как мислиш?