Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 27

В този момент тя можеше да каже „не“, явно баща й искаше точно това. Но тя не го искаше. Тя живееше заради срещите си с Ноте Мокоти. Искаше да се омъжи за него. Знаеше, че той не е добър човек, но се надяваше да го промени. И, като оставим всичко друго настрана, оставаха тъмните моменти на сливане, удоволствието, което той си вземаше насила и към което човек можеше да се пристрасти. Тя харесваше това. Срамуваше се дори да мисли за него, но й харесваше това, което той правеше с нея — унижението, неговата настойчивост. Тя искаше да бъде с него, искаше той да я притежава. Това беше като горчиво питие, което те кара отново и отново да се връщаш към него. Освен това, разбира се, тя усещаше, че е бременна. Твърде рано беше да се каже, но тя чувстваше, че вече носи детето на Ноте Мокоти — малка, пърхаща птичка дълбоко в нея.

Ожениха се една събота следобед в три часа в църквата в Мочуди. Отвън добитъкът се криеше под дърветата, защото беше краят на октомври и жегата беше в своя апогей. Земята беше суха през тази година, понеже предния сезон рядко бе валяло. Всичко беше изсъхнало и повяхнало; беше останала съвсем малко трева и животните бяха кожа и кости. Безжизнено време.

Венча ги свещеникът от реформистката църква, който едва дишаше в черните си църковни одежди и триеше потта от челото си с голяма червена кърпа.

— Сега вие се венчавате пред очите на Бога — каза той. — Бог ви налага определени задължения. Той се грижи за нас и ни пази в този жесток свят. Бог обича Своите деца, но ние трябва да помним тези задължения, които изисква от нас. Вие, млади хора, разбирате ли какво казвам?

— Разбирам — усмихна се Ноте.

После свещеникът се обърна към Прешъс и я попита:

— А ти разбираш ли?

Тя вдигна поглед към лицето на свещеника — лицето на един от приятелите на баща й. Знаеше, че баща й е говорил с него за този брак, казал му е колко нещастен се чувства заради него, но свещеникът беше казал, че не може да се намеси. Сега тонът му беше мек и той леко стисна ръката й, когато я взе и я постави в ръката на Ноте. В този миг детето помръдна в нея и тя трепна, защото движението му беше внезапно и силно.

След два дни в Мочуди, където останаха в къщата на една братовчедка на Ноте, те опаковаха вещите си, качиха ги в един камион и заминаха за Габороне. Ноте беше намерил къде да се настанят — две стаи и кухня в къща под наем близо до Тлоквенг. Беше същински лукс да имаш две стаи — едната беше тяхната спалня, мебелирана с двойно легло и стар гардероб, а другата, с маса, два стола и бюфет, им служеше за хол и трапезария. Жълтите пердета, които преди бяха в стаята й в дома на бащината й братовчедка, направиха стаята ярка и весела.