Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 26

Тя видя, че хората ги гледат, а една-две жени я зяпаха критично. Искаха да бъдат на нейно място, досещаше се тя. Искаха да бъдат с Ноте.

След като си тръгнаха от бара, той я изпрати с късния автобус и й махаше с ръка, докато рейсът потегли. Тя му махна в отговор и затвори очи. Вече си имаше приятел, джаз музикант, с когото пак щеше да се види (по негова молба) следващия петък вечер, когато щяха да свирят на барбекю в двора на клуб „Габороне“. Той каза, че колегите му винаги вземали своите приятелки и там тя ще се запознае с някои интересни хора от класа, които иначе не би срещнала.

И тъкмо там Ноте Мокоти направи предложение на Прешъс Рамотсве и тя го прие, доста странно — без да каже нищо. Това стана, след като групата беше свършила и те седяха в мрака, настрани от гълчавата на бара.

— Искам да се оженя скоро и да се оженя за теб — каза той. — Ти си чудесно момиче, от което ще излезе много добра жена.

Прешъс не каза нищо, защото се колебаеше, но мълчанието й беше взето за съгласие.

— Ще говоря за това с баща ти — каза Ноте. — Надявам се, че той не е старомоден човек, който ще иска в замяна много животни.

Всъщност баща й наистина беше старомоден, но тя не го каза. Мислеше си, че още не се е съгласила, но може би вече бе твърде късно.

После Ноте каза:

— След като ще бъдеш моя жена, трябва да те науча за какво са жените.

Тя не каза нищо. Ето, значи, как ставало. Такива били мъжете, точно както й казваха приятелките в училище — разбира се, онези, които ходеха с момчета.

Той я прегърна и я свали на меката трева. Бяха в сенките и наблизо нямаше никой, чуваха се само виковете и смеховете на хората на бара. Той взе ръката й и я постави на стомаха си, а тя не знаеше какво да прави. После той започна да я целува — по врата, по бузите, по устните, — а тя чуваше само биенето на сърцето си и учестеното си дишане.

— Момичетата трябва да научат тези неща — каза той. — Никой ли не ти е показал?

Тя поклати глава. Не беше се научила, а сега явно бе много късно. Не знаеше какво да прави.

— Радвам се — каза той. — Веднага разбрах, че си девствена, мъжете много държат на това. Но сега нещата ще се променят. Веднага. Тази нощ.

Тя почувства болка. Помоли го да спре, но той натисна главата й назад и я удари по бузата. Но после веднага я целуна по удареното място и каза, че го е направил, без да иска. През цялото време той я натискаше и я дереше по целия гръб с ноктите си. След това той я обърна и отново я заболя, защото я удряше по гърба с колана си.

Тя седна и събра разхвърляните си дрехи. Тревожеше се, за разлика от него, че някой може да дойде и да ги види.

Тя се облече и докато си слагаше блузата, заплака тихо, защото си помисли за баща си, когото щеше да види утре на верандата, и той щеше да й разкаже новините за животните, без и през ум да му мине какво й се е случило тази нощ.

Три седмици по-късно Ноте Мокоти посети баща й и поиска ръката на Прешъс. Обед каза, че ще говори с дъщеря си, както и стори следващия път, когато тя дойде да го види. Той седеше на стола си, вдигна поглед към нея и й каза, че в никакъв случай не трябва да се омъжва за някой, за когото не иска да се омъжи. Това време отдавна беше отминало. Не беше нужно и да си мисли, че непременно трябва да се омъжи; в днешно време една жена можеше да живее и сама — срещаха се все повече такива жени.