Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 24

Това беше първият й случай. Това беше началото на кариерата на маа Рамотсве.

Пристигането на Ноте Мокоти

Тя работи в офиса на автобусната компания четири години. Братовчедката и нейният мъж свикнаха с присъствието й и започнаха да я наричат своя дъщеря. Тя нямаше нищо против. Те бяха нейни роднини и тя ги обичаше. Обичаше братовчедката, въпреки че тя още се отнасяше с нея като с дете и я гълчеше пред хората. Обичаше и мъжа на братовчедката с неговото тъжно, покрито с белези лице и големите му сръчни ръце. Обичаше къщата и своята стая с жълтите завеси. Животът, който си бе устроила, беше хубав.

Всеки уикенд тя пътуваше до Мочуди с един от автобусите на мъжа на братовчедката, за да види баща си. Той я чакаше пред къщата, седнал на своето столче, а тя правеше реверанс пред него като едно време и пляскаше с ръце.

След това обядваха заедно, седнали в сянката под навеса на верандата, която баща й беше построил отстрани на къщата. Тя му разказваше какво се е случило през седмицата в работата, а той поглъщаше жадно всяка подробност, разпитвайки за имената, които после навързваше в сложни генеалогии. Всички бяха свързани по някакъв начин; нямаше никой, който да не може да се смести в разклоненото фамилно родословие.

Същото беше и с добитъка. Говедата също имаха свои семейства и след като тя свършеше да говори, баща й разказваше новините около тях. Въпреки че рядко ходеше до обора, той получаваше съобщения оттам всяка седмица и можеше да ръководи живота на добитъка си чрез краварите. Той имаше точно око за животните, проницателна способност да вижда у телетата черти, които щяха да се разгърнат, когато, те пораснат. Само от един поглед можеше да каже дали някоя юница, която изглеждаше недорасла и затова беше евтина, може да наддаде и да бъде угоена. И, за да докаже правотата си, купуваше такива животни и ги превръщаше в чудесни гойни крави (ако дъждовете бяха обилни).

Той казваше, че хората са като своя добитък. Кльощавите, нещастни животни имат кльощави, нещастни собственици. Апатичните животни, които скитаха безцелно, имаха собственици, чийто живот бе лишен от цел. А нечестните хора, твърдеше той, имат нечестни животни — животни, които ще излъжат другите за храната или ще опитат да се вмъкнат в чужди стада.

Обед Рамотсве беше строг съдия — и на хората, и на животните — и тя усети, че си мисли: какво ли би казал той, когато разбере за Ноте Мокоти?

Запозна се с Ноте Мокоти в автобуса на връщане от Мочуди. Той пътуваше от Франсистаун и седеше отпред, а калъфът на тромпета му беше на седалката до него. Тя не можеше да не го забележи — с червената риза и ленените светли раирани панталони, не можеше и да не види високите скули и извитите вежди. Това беше гордо лице, лице на мъж, който е свикнал да го гледат и харесват, и тя веднага отмести поглед. Не искаше той да си мисли, че тя го гледа, въпреки че продължаваше да му хвърля погледи от мястото си. Кой беше този мъж? Дали бе музикант, с този калъф до него, или пък учен човек от университета…