Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 23

Къщата на братовчедката би била сравнително сигурно място за нея даже да не можеше да я опази от мъжете. Най-малкото братовчедката щеше да я наглежда, а съпругът й можеше да прогони най-неподходящите мъже. Сега той беше богат човек, с повече от пет автобуса, и щеше да има властта, която притежават богатите хора. Можеше да отпрати някои от младежите.

Братовчедката с радост посрещна Прешъс в дома си. Тя й подреди една стая, в която закачи нови пердета от плътен жълт плат, които беше купила от магазините „ОК“ при едно свое пътуване за покупки до Йоханесбург. Напълни с дрехи един скрин и сложи отгоре снимка на папата в рамка. Застла пода с прости тръстикови рогозки. Стана светла и удобна стая.

Прешъс свикна бързо с новата обстановка. Дадоха й работа в офиса на автобусната компания, където прибираше фактурите и проверяваше числата в шофьорските листове. Справяше се бързо и мъжът на братовчедката забеляза, че тя върши толкова работа, колкото двамата по-възрастни счетоводители, взети заедно. Те седяха зад бюрата си и по цял ден клюкарстваха, като от време на време местеха някоя и друга фактура от една купчина в друга или пък ставаха да кипнат вода за чай.

Прешъс с нейната памет се научи да върши всичко, което изискваше новата й работа. При това работеше безпогрешно. Обичаше също да прави предложения и рядко минаваше и седмица, в която да не направи някое предложение как нещата да вървят по-ефективно.

— Работиш твърде много — каза й един от счетоводителите. — Опитваш се да ни вземеш работата.

Прешъс ги погледна неразбиращо. Тя винаги работеше, без да пести сили и просто не разбираше как някой би могъл да мързелува. Как те можеха просто да седят и да зяпат безцелно, когато можеха да събират числа или да проверяват постъпленията на шофьорите?

Тя сама проверяваше сметките, често без това да се изисква от нея, и въпреки че обикновено те излизаха, понякога намираше дребни несъответствия. Според братовчедката те се дължаха на връщането на неточни суми. Лесно било това да се случи в претъпкания автобус и тъй като сумите не бяха значителни, просто не им обръщаха внимание. Но Прешъс откри нещо повече. Тя откри неточност за повече от двеста пули във фактурите за гориво и каза това на мъжа на братовчедката.

— Сигурна ли си? — попита той. — Как могат да липсват двеста пули?

— Може би са откраднати — каза Прешъс.

Мъжът на братовчедката поклати глава. Той се смяташе за образцов работодател — вярно, патерналист, но нима хората не искат точно това? Той не можеше да повярва, че някой от работниците му го мами. Как биха могли, след като беше толкова добър към тях и правеше за тях толкова много?!

Прешъс му показа как са били откраднати парите и заедно проследиха как са били преместени в друга сметка, а накрая са изчезнали. Само единият от счетоводителите имаше достъп до тези средства, така че трябваше да е той, нямаше друго обяснение. Тя не присъства на скандала, но го чу от другата стая. Счетоводителят възмутено отричаше, крещейки с пълно гърло. След това за миг настъпи тишина, а после се чу трясването на врата.