Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 21

В училището дойде вестта за някакво детско състезание по рисуване. Музеят в Габороне молеше всички училища в страната да пратят по една рисунка на свой ученик на тема: „Животът в днешна Ботсуана“. Разбира се, нямаше никакво съмнение чия творба ще бъде изпратена. Помолиха Прешъс да нарисува специална картина, в която наистина да вложи усилия и време, за да я пратят в Габороне от името на Мочуди.

Тя нарисува картината си в една събота — излезе рано със скицника си и след няколко часа се върна у дома да нанесе детайлите. Смяташе, че рисунката е много добра, и учителката й също беше много ентусиазирана, когато я видя в понеделник.

— Тази рисунка ще спечели наградата за Мочуди — каза тя. — Всички ще бъдат много горди.

Сложиха внимателно рисунката между два листа нагънат картон и я пратиха до музея с препоръчана поща. В продължение на пет седмици нямаше никакъв отговор и през това време всички забравиха за състезанието. Спомниха си чак когато пристигна писмо до директора на училището и той сияещ го прочете на Прешъс.

— Спечелила си първа награда — каза той. — Трябва да отидеш в Габороне с твоята учителка, с мен и с баща ти, за да получиш наградата от министъра на образованието на специална церемония.

Това й дойде в повече и тя заплака, но скоро спря, а после й разрешиха да си тръгне по-рано от училище, за да съобщи новината на татко си.

Пътуваха с колата на директора и понеже подраниха за церемонията, прекараха няколко часа в двора на музея в очакване да го отворят. Но най-сетне това стана и дойдоха много други хора — учители, хора от вестниците и парламентаристи. После дойде министърът и хората оставиха чашите с портокалов сок и преглътнаха последните хапки от сандвичите си.

Тя видя картината си да виси на специално място, на стената, която разделяше две помещения, а под нея беше закачена малка картичка. Тя отиде с учителката си да я погледне и видя с разтуптяно сърце своето име, четливо напечатано под картината:

ПРЕШЪС РАМОТСВЕ, 10 г. ДЪРЖАВНО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ В МОЧУДИ.

А отдолу, също напечатано, беше заглавието, което музеят беше дал на рисунката:

„Говеда край обора“.

Обзета от внезапен ужас, тя застина на място. Това не беше вярно. Картината изобразяваше кози, а те бяха помислили, че това са говеда! Тя получаваше по погрешка награда за рисунка на говеда.

— Какво има? — попита баща й. — Би трябвало да си много доволна. Защо изглеждаш толкова тъжна?

Тя не можеше да каже нищо. Имаше чувството, че ще стане престъпница, измамница. Не можеше да вземе награда за рисунка на говеда, просто не я заслужаваше.

Но министърът вече стоеше до нея и се подготвяше да изнесе реч. Тя вдигна поглед към него и той й се усмихна сърдечно.