Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 19

Случи се през следващата седмица. Маа Мотиби беше на края на класа и гледаше книгите за неделното училище, които децата бяха сложили пред себе си. Тъкмо тогава Джозая си разкопча копчето и прошепна на Прешъс да погледне надолу. Тя не отмести поглед от книгата си и леко повдигна лявата си ръка. Разбира се, той не можа да забележи това, но маа Мотиби го видя. Тя се промъкна зад момчето и вдигна Библията си във въздуха. След това я стовари върху главата му, която така прокънтя, че децата се стреснаха.

Джозая се преви от удара. Маа Мотиби застана пред него и посочи отворения му дюкян. След това вдигна Библията и отново го удари по темето, още по-силно.

Това беше последният път, в който Джозая досаждаше на Прешъс Рамотсве или на което и да е друго момиче. А Прешъс научи важен урок за това, как да се оправя с мъжете — урок, който не забрави никога и който по-късно се оказа много полезен, както и всички други уроци от неделното училище.

Заминаването на братовчедката

Братовчедката се грижеше за Прешъс през първите осем години от живота й. Можеше да остане, колкото иска, което бе добре дошло за Обед, защото тя въртеше къщата и нито се оплакваше, нито искаше пари. Но когато му дойде времето, той се досети, че може да става дума за гордост и чест и че братовчедката може да иска отново да се омъжи, въпреки това, което й се беше случило предишния път. Ето защо с готовност даде благословията си, когато братовчедката съобщи, че се среща с мъж, който й е направил предложение и тя се е съгласила.

— Бих могла да взема Прешъс с мен — каза тя. — Вече я приемам като своя дъщеря. Но пък ти оставаш…

— Да — каза Обед, — аз оставам. Ще ме вземеш ли и мен? Братовчедката се засмя.

— Новият ми съпруг е богат — каза тя, — но мисля, че иска да се ожени само за един човек.

Обед направи нужните приготовления за сватбата, понеже беше най-близкият роднина на младоженката и тази задача се падаше нему. Свърши я с желание и готовност, заради всичко, което тя беше направила за него. Поръча да заколят две крави и да сварят достатъчно бира за двеста души. После, с младоженката под ръка, той влезе в църквата и видя новия й съпруг с неговите роднини, видя другите си далечни братовчеди и техните приятели, а също много хора от селото, канени и неканени, които чакаха и го наблюдаваха.

След сватбената церемония те се върнаха в къщата, където между дърветата бяха опънати брезентови тенти и бяха подредени взети назаем столове. По-възрастните седяха, а младите обикаляха, разговаряха един с друг и душеха уханието от огромното количество месо, което съскаше на огньовете на открито. След това ядоха, а Обед произнесе реч, в която благодари на братовчедка си и на новия й съпруг, който пък в отговор благодари на Обед, че се е грижил за тази жена толкова добре.

Новият й мъж притежаваше два автобуса, което го правеше богат човек. Единият от тях, Специалният експрес за Молепололе, беше временно реквизиран в служба на сватбата и беше украсен за случая с яркосин плат. С другия те си тръгнаха след празненството, като новият съпруг бе зад волана, а младоженката седеше на седалката зад него. Разнесоха се радостни възгласи и вайкането на жените, и автобусът потегли към щастието.