Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 20

Те се настаниха на десет мили южно от Габороне, в тухлена къща, която братът на новия съпруг беше построил за него. Тя имаше червен покрив, бели стени и веранда в традиционен стил, както и ограден двор отпред. Отзад имаше малка колиба, в която да живее слуга, и покрит клозет от ламарина. Братовчедката имаше кухня с лъскави нови тигани и две готварски печки. Имаше голям южноафрикански хладилник, който тихо бръмчеше по цял ден и безотказно замразяваше всичко. Всяка вечер съпругът й се прибираше с дневната печалба от автобусите и тя му помагаше да преброи парите. Тя се оказа отличен счетоводител и скоро пое тази част от работата със забележителен успех.

Тя направи мъжа си щастлив и по друг начин. Като дете го беше ръфал чакал и по лицето му, там, където стажантът от шотландската мисионерска болница в Молепололе беше зашил несръчно раните му, бяха останали белези. Дотогава никоя жена не му беше казвала, че е хубав, и той не се и надяваше някоя да го направи, свикнал по-скоро да вижда как у тях трепва съчувствие. Братовчедката обаче му каза, че той е най-хубавият и най-жизненият мъж, когото е срещала. Това не беше просто ласкателство — тя му казваше истината, както тя я виждаше, и сърцето му се изпълни с онази топлина, която струи от попадналия в целта комплимент.

„Знам, че ти липсвам — писа братовчедката на Прешъс. — Но знам също, че ти искаш аз да съм щастлива. Сега съм много щастлива. Имам много добър съпруг, който ми купи чудесни дрехи и всеки ден ме прави щастлива. Един ден ти ще дойдеш да живееш с нас и ще можем отново да броим дърветата и да пеем заедно църковните химни, както някога. Но сега трябва да се грижиш за баща си, защото вече си достатъчно голяма за това, а той е добър човек. Искам да бъдеш щастлива и се моля за това всяка нощ. Господ да пази Прешъс Рамотсве. Погрижи се за нея, Господи, тази нощ и завинаги. Амин.“

Козите

Като момиче Прешъс Рамотсве обичаше да рисува — занимание, което братовчедката поощряваше от най-ранната й възраст. За десетия й рожден ден й подариха блокче за рисуване и комплект цветни моливи и скоро талантът й се прояви. Обед Рамотсве се гордееше с дарбата й да запълва белите листа на блокчето със сцени от ежедневния живот в Мочуди. На една рисунка беше малкото изкуствено езерце пред болницата — съвсем като истинско, на друга — старшата медицинска сестра на болницата, вперила поглед в едно магаре. На този лист имаше и рисунка на магазина — „Малкия почтен общ търговец“, с някакви неща пред него, чували брашно или седнали хора — трудно беше да се каже. Но все пак това бяха чудесни рисунки и Обед беше закачил няколко от тях по стените в хола, високо до тавана, където кацаха мухите.

Учителите знаеха за тази нейна дарба и й казваха, че някой ден може да стане голяма художничка и картините й да попаднат на корицата на Ботсуанския календар. Това я окуражи и рисунките следваха една след друга. Кози, говеда, хълмове, тикви, къщи; около Мочуди имаше толкова много привлекателни за художника обекти, че нямаше никаква опасност тя да остане без теми.