Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 16

Сега, държейки Прешъс в обятията си, в собствената си стая с четири здрави варосани стени, тя беше напълно щастлива. Тя позволяваше на Прешъс, вече четиригодишна, да спи с нея в леглото и нощем часове наред лежеше будна и слушаше дишането на детето. Галеше кожата й, вземаше малката й ръка между пръстите си и се дивеше на съвършенството на детското телце. Когато Прешъс спеше следобед, по време на най-голямата жега, тя сядаше край нея, плетеше и шиеше мънички дрешки и чорапи в яркочервено и синьо и отпъждаше мухите от спящото дете.

Обед също беше доволен. Всяка седмица той даваше на братовчедка си пари, за да купува необходимите за къщата неща, а в края на месеца — още малко, за самата нея. Тя разпределяше парите разумно и винаги оставаха малко, които харчеше за Прешъс. Той никога не бе имал повод да я упрекне за нещо или да я критикува за начина, по който отглеждаше дъщеря му. Всичко беше съвършено.

Братовчедката искаше Прешъс да е умна. Самата тя бе слабо образована, но се мъчеше да чете и сега усети възможността за промяна. Вече имаше политическа партия, в която можеха да влизат жени, въпреки че някои мъже роптаеха и казваха, че това ще навлече на всички куп неприятности. Жените започваха да говорят помежду си за своята съдба. Разбира се, никой не предизвикваше мъжете открито, но когато говореха помежду си, жените шепнеха разни неща и разменяха многозначителни погледи. Тя мислеше за своя живот; за ранната си женитба с мъж, когото едва познаваше, и за срама от това, че не може да има деца. Спомняше си годините, през които беше живяла в стаята с три стени, работата, която я караха да върши — безплатно, разбира се. Може би един ден жените щяха да могат да говорят открито и ще кажат какво не е наред. Но за да го направят, трябваше да могат да четат.

Най-напред тя научи Прешъс да брои. Брояха козите и кравите. Брояха момчетата, които играеха в прахта. Брояха дърветата, като даваха на всяко отделно име: кривото дърво; онова без листа; онова, в което обичат да се крият червеите мопани; онова, на което не каца нито една птица. Тя казваше например: „Ако извадим дървото, което прилича на старец, колко дървета ще останат?“ Караше Прешъс да запомня списъци с определени неща — имената на членовете на тяхното семейство, имената на животните, които дядо й беше притежавал, имената на вождовете. Понякога сядаха пред близкия магазин — „Малкия почтен общ търговец“ — и чакаха някоя кола или камион да се заклатушка по осеяния с дупки колкото тенджери път. Тогава братовчедката казваше номера на колата, а Прешъс трябваше да го запомни и да може да го каже на следващия ден, когато я питаха, а понякога и на по-следващия. Играеха и на различни игри, развиващи наблюдателността, като братовчедката нареждаше върху обърната кошница множество познати предмети, а после ги покриваше с одеяло и вземаше един от тях.