Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 15

Когато се върнахме, за да налеем водата в радиатора, мъжът, който седеше на задната седалка, беше излязъл от колата и сега стоеше и ме гледаше. Усмихна се, за да покаже, че ми е благодарен за помощта, а аз му се усмихнах в отговор. И изведнъж осъзнах, че го познавам — той управляваше мините в Йоханесбург, беше един от хората на господин Опенхаймър.

Приближих се и му казах кой съм. Рекох му, че се казвам Рамотсве, че съм работил в неговите мини и съжалявам, задето е трябвало да напусна без време, но това е станало поради независещи от мен обстоятелства.

Той се засмя и каза, че е било много хубаво, дето съм работил в мините толкова години. Каза, че мога да се върна с неговата кола, че той ще ме закара до Мочуди.

Ето как се прибрах в Мочуди с тази кола и този големец дойде в къщата ми. Той видя Прешъс и каза, че тя е много хубаво дете. После, след като изпи един чай, той си погледна часовника.

— Трябва да се връщам — каза. — Трябва да се върна в Йоханесбург.

Рекох, че жена му сигурно ще се ядоса, ако той не се прибере навреме за вечерята, която е сготвила. Той отвърна, че сигурно ще стане така.

Излязохме навън. Човекът на господин Опенхаймър бръкна в джоба си и извади портфейл. Аз се обърнах встрани, когато го отвори; не исках пари от него, но той настояваше. Каза, че аз съм бил един от хората на господин Опенхаймър, а господин Опенхаймър се грижел за своите хора. После ми даде двеста ранда, а аз му казах, че с тях ще си купя бик, защото тъкмо бях загубил един.

Той остана доволен от това. Пожелах му да си върви с мир, а той отговори да остана с мир. Така се разделихме и аз повече никога не видях този свой приятел, но той е винаги в сърцето ми.

Трета глава

Уроци за момчета и кози

Обед Рамотсве настани братовчедка си в една малка стая на гърба на къщата, която си беше построил в края на селото, след като се върна от мините. Отначало беше замислил тази стая като склад, в който да държи сандъци и излишни одеяла, както и запасите от парафин, които използваха за готвене, но за тези неща се намери място другаде. Сложиха легло и един малък шкаф, измазаха стените с вар и скоро стаята стана готова за обитаване. В очите на братовчедката това беше почти невъобразим лукс. След като съпругът й я бе напуснал преди шест години, тя се върна да живее при майка си и баба си и се наложи да спи в стая, която имаше само три стени, като една от тях дори не стигаше до покрива. Старите се отнасяха с нея със скрито презрение, защото бяха старомодни хора, които вярваха, че жена, изоставена от съпруга си, най-често заслужава съдбата си. Разбира се, трябваше да я приютят, но й отвориха вратата от чувство за дълг, а не от съчувствие.

Мъжът й я бе напуснал, защото беше бездетна. В случаи като нейния това беше почти неизбежно. Тя прахоса малкото си пари в ходене по знахари, един, от които й беше обещал, че ще забременее до няколко месеца. Той опита множество билки и стрити дървесни кори, а след като те не дадоха желания ефект, премина към магии. От някои отвари й ставаше зле, а една едва не я уби, което не беше изненадващо, като се има предвид съдържанието й. Безплодността й обаче си остана и тя знаеше, че мъжът й губи търпение. Той си тръгна скоро след това и по-късно й писа от Лобатсе, за да й съобщи с известна гордост, че новата му жена е бременна. Година и половина по-късно пристигна кратко писмо със снимка на детето му. Той не беше изпратил никакви пари и това беше последния път, в който тя получи някаква вест от него.