Читать «Далечни спомени» онлайн - страница 2

— Не е задължително да се окажете точно там. Европейските народи толкова се смесиха… Искам да ви изпратя в по-далечно минало, отколкото при досегашните ми опити.

Отпи глътка вино.

— Познавате ли добре теорията за времевото психопътуване?

— Само от научнопопулярните списания — признах. — Значи така… Моята житейска линия минава през нашия пространствено-времеви континуум по-нататък от деня на раждането ми. В точката на моята поява на белия свят тя се слива с линията на моите родители после с линията на техните родители… И така до първата жива клетка. Мозъкът, или съзнанието — както щете, е просто функция на житейската линия на индивида и на развитието на света. Вие сте открили, че при определени условия съзнанието може да се премести в друга част от житейската линия, все едно че отскача назад. Теоретиците все още спорят, а теолозите твърдят, че сте потвърдили съществуването на душата.

— Доста добре — Рен се усмихна. — А вашето лично мнение?

— Моята подготовка не ми позволява да имам лично мнение. Прав ли съм? В своите публични изяви вие постоянно повтаряте, че засега нямате достатъчно информация, но като новатор…

Гласът ми трепна, Рен ме прекъсна.

— Оставете това — вероятно усети колко съм впечатлен от откритието му. — Не съм направил нищо особено. Просто систематизирах предшествениците си Дън и Рейн. Твърде много дължа на Митчел и колегите му. Честно казано, просто свързах техните успехи с новите идеи на психологията и космологията и използвах съвременна техника за проверка на хипотезите им.

— Да си призная, чудя се защо не ме изпратите в бъдещето?

— И аз не зная. Просто засега… не мога. Във всеки от начините има някакви недостатъци.

После мина в академичен тон, явно с цел самозащита.

— А сега, въпреки прочетените от вас статии, господин Арманд, да поговорим за нашия конкретен експеримент. В продължение на няколко часа вашето тяло ще бъде тук, за същото време съзнанието ви ще се премести в мозъка на ваш далечен праотец и ще се слее с него изцяло. При завръщането ще си спомняте всичко, което е ставало там, сякаш сте били самият онзи човек. И нищо друго.

Сърцето ми се разтуптя, видях се като нов Фауст.

Качихме се в лабораторията, която някога е била спалня. Свалих сакото и обувките, разкопчах ризата и легнах на кушетката. Професорът ми даде таблетка транквилизатор, включи индукционното поле и… И потъна в мрак.

Казвам се Аргнах-ескаладуан-торклук, което означава „Онзи, който води конете с връв“. Истинското си име пазя в тайна от магьосниците и духовете на вятъра, никога не го казвам гласно. Когато се появиха първите косми по лицето ми, получих това име, тъй като се размотавах около мястото за водопой, и когато налетя конският табун, метнах връв на един от тях, прерязах му гърлото и отнесох месото в пещерата. Случи се по време на Похода, когато момчетата за пръв път отиват на лов. После ни отвеждат на някакво тъмно място, където стенат духовете на вятъра, отрязват ти половината от средния пръст на лявата ръка и я пренасят в жертва. После ставаш мъж и можеш да си избираш жена.