Читать «Далечни спомени» онлайн - страница 8
Пол Андерсън
Гледах я — чиста, сочна, гримирана с мярка, с лек мирис на тютюн. А пред очите ми се появи друго лице, бронзирано от слънцето и вятъра, с разпилени светли коси и очи с цвета на лятно небе. Спомних си луничките, разпръснати по вирнатото носле, и тихия смях, и малките длани, привикнали към труд.
И разбрах на какво страдание се обрекох като надникнах в миналото. И този кръст ще трябва да нося до края на живота си.
Информация за текста
Poul William Anderson
The Long Remembering, 1947
Сканиране: stooth
Разпознаване и редакция: moosehead, 2009
Издание: Списание „Зона F“, бр.2/2001
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11215]
Последна редакция: 2009-04-18 12:47:40