Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 9

– Мислиш, че няма ли? – попита я той.

Тя отскубна ръката си от хватката му.

– Мисля, че не знаеш кой е кланът ми. Нямаш си представа коя съм и не можеш да ме върнеш при баща ми, освен ако не ти кажа кой е, което, със сигурност, няма да направя.

Тук бе права. Но не задълго.

– Ще ми кажеш.

– Ха! – отвърна му тя грубо, като вирна брадичка предизвикателно.

Юън сви ръцете си в юмруци. Какво трябваше да направи един мъж с такава жена?

– Защо от всички мъже в Шотландия реши да дойдеш точно при мен? – попита я той.

– Защото ти и братята ти сте единствените мъже, от които Раян се плаши. Знаех, че Син и Брейдън МакАлистър никога не биха оставили съпругите си, за да ме заведат в Англия и Локлан, понеже е леърд, никога не би се съгласил да ми помогне, защото се страхува да не се забърка с баща ми и клана му. Остана само ти, който не си обвързан с никого. Помислих, че ако кажа на баща ми, че съм избягала с теб, никой не би посмял да ме последва.

Юън измърмори нещо под носа си за жените и техните безсмислени машинации. Това бе поредният кошмар, който толкова приличаше на опита му с Айзобел и в същото време бе толкова различен.

Защо отново му се случваше? Особено в този конкретен ден, който бележеше смъртта на брат му.

– Казала си им, че си избягала с мен? – попита я той.

– Какво друго можеше да сторя?

– Можеше да направиш каквото са ти наредили.

Тя поклати глава.

– Това е единственото нещо, което не мога да направя. И няма.

– Защо?

– Защото няма да позволя да се превърна в непотребно украшение.

Юън изсумтя при неочаквания ѝ отговор. Дори не разбираше защо бе реагирал на думите ѝ. Изглежда, че всеки път, когато тя заговореше, разрушаваше спокойствието му.

– Аз не съм нещо, което да бъде пренебрегвано и потупвано по главата. Не съм някой, с който да се отнасят като с домашен любимец – продължи тя. – Достатъчно лошо е, че баща ми мисли, че съм неблагоразумна, но да се омъжа за такъв мъж… Никога.

Това бе странна тревога за една жена. Кой бе чувал подобно нещо? Жената трябваше да слуша какво ѝ се казва и да се подчинява на волята на баща си и след това на съпруга, който бащата избереше за нея. Господ да им е на помощ, ако жената започнеше сама да взема решения.

– И затова си готова да рискуваш живота си? – попита Юън.

Той поне никога отново нямаше да помогне на жена да се противопостави на желанията на семейството ѝ.

– Ако някой смяташе да те изолира и игнорира, да те слуша, но никога да не чува и дума от това, което казваш, ти би ли го понесъл? – Тя огледа пещерата и сякаш промени мнението си. – Е, може би би го търпял, но аз не бих. Имам собствено мнение и смятам да го използвам.

Юън поклати глава невярващо.

– Откъде ти хрумнаха тези мисли?

Тя го игнорира.

– Ти бе пределно ясен, че не искаш да ми помогнеш. Така да бъде. Няма да те безпокоя повече. Сега се отдръпни и ми позволи да си тръгна. Чака ме дълъг път и…