Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 8

– Моля те – отвърна тя с мек и умоляващ глас. – Не мога да се омъжа за Раян МакАрън. Той е арогантен и е егоист. Мирише на лоша хигиена и яйца. – Нора потръпна при спомена за това. – Обича да яде сурови яйца, което, меко казано, е отвратителен навик и сега като се замисля, е най-добрата му привичка. По-скоро бих умряла, отколкото са се омъжа за него.

Юън изръмжа отново.

– Последният път, в който повярвах на жена, изрекла тези думи, си навлякох вражда с друг клан, която причини смъртта на мнозина мъже и жени и за двете страни. Струва живота и душата на брат ми и изпрати баща ми в гроба. Сега те питам – защо трябва да ми пука за това какво ще стане с теб, след като изобщо не те познавам?

Нора бе объркана от думите му.

– Някой друг е избягал от Раян МакАрън и е предизвикал вражда с МакАлистър?

Той се извърна, за да я погледне. Една вена пулсираше на слепоочието му, когато зловещо присви очите си.

– Възможно ли е да се опитваш да ме ядосаш повече?

– Не. Изобщо не се опитвам да те ядосам. Искам само да получа помощта ти. Мога да ти платя, ако те интересуват пари.

– Нямам нужда от парите ти.

Юън никога през живота си не бе срещал девойче като нея. Как смееше да идва тук и да го моли за такова нещо? Със сигурност разумът ѝ бе колкото грахово зърно. Каква жена би се довлякла сама до дома на мъж и да моли пълен непознат, да я отведе далеч от родителите ѝ? И докато се взираше в нея, се запита колко точно тя си приличаше с Айзобел.

Колко далеч би отишла, за да получи помощта му…

Дари я с горещ, изпълнен с желание поглед и позволи на погледа си целенасочено да се застои върху гърдите ѝ.

– Има ли нещо друго, което да ми предложиш?

Тя премигна срещу него, сякаш не разбираше, но докато я наблюдаваше, очите ѝ заблестяха. Ахна, след което го изгледа с непреклонен, твърд поглед, който имитираше неговия. В нея нямаше измама или лукавост. Бе истински обидена от въпроса му.

– Хайде сега – каза тя, извивайки устна, – противно е да предлагаш такова нещо на дама с благородно потекло. Как смееш! Няма значение. Ще намеря друг път до Англия и няма да остана тук и минута повече.

Юън остана изненадан от думите и възмущението ѝ. Ядосано тя пое полите си в ръце и просто за удоволствие му се усмихна подигравателно.

– Ти си груб, миришещ на ейл звяр и нямам нужда от такъв мъж. По-добре да отида сама при леля си, отколкото да се разправям с тип като теб. Не биваше изобщо да идвам тук.

Сега ли ѝ хрумна това? Хвана я за ръката, когато понечи да го подмине.

– Как дойде тук?

Тя погледна ръката му, която държеше нейната.

– Яздих на кон, докато стигнах планината. След това вървях.

– Така ли смяташ да стигнеш до Англия?

– Да. Ще пълзя дотам на ръце и колене, ако се наложи.

– Никога няма да стигнеш дотам сама.

Тя го погледна с твърд и решителен поглед.

– Тогава ще загина, докато опитвам.

Юън отново започна да вижда в червено.

– Как ли пък не. Ще те върна при клана ти.

– Никога.

Челюстта му потръпна. През целия му живот жена не го бе ядосвала така. Жените бяха или прекалено ужасени, или твърде възбудени, за да направят нещо повече от кимване или кикотене в негово присъствие. Но тази… тази жена караше кръвта му да кипи.