Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 11

Какво правеше един мъж с жена, която отказваше да се вслуша в разума? Много ли искаше, като се надяваше на някаква божествена намеса? Очевидно бе така.

Юън не бе сигурен как да продължи, но братята му бяха специалисти, що се отнасяше до справянето с жени, не той.

– Добре тогава, Елинор…

– Нора.

Тя потръпна при убийствения поглед, с който я дари.

– Знаеш ли – отвърна му тихо, – наистина не желая да съм ти в тежест. Просто искам да отида при леля си. Елеонор винаги е казвала, че мога да я посетя по всяко време, ако имам нужда.

– Така ли?

– Да.

– И казвала ли е нещо друго?

– Да не позволя на никой мъж, освен на Бог, да ми нарежда как да се държа.

Юън се поколеба. Сега звучеше като кралицата от легендите, обаче това не означаваше нищо друго, освен факта, че жената се бе поучила от нея. Нямаше начин да е принцеса или каквото там се очакваше да бъде племенницата на Елеонор. Тази девойка беше шотландка, както и той. И колкото по-скоро я отстранеше от живота си, толкова по-добре щеше да е за него.

С тази мисъл в главата си, той угаси огъня и събра малко хранителни запаси и плейдове5.

Нора наблюдаваше как Юън се подготвя за път. Част от нея се изкушаваше да избяга, но не се и съмняваше, че той ще я хване. Дългите му крака можеха да направят една крачка, равняваща се на нейни три.

Вероятно можеше да подкупи Локлан или да го убеди да принуди Юън да я заведе до Англия, или може би някой от хората му. Трябваше да напусне страната преди баща ѝ да забележи, че я няма и да организира търсене.

Беше изтъкнала женско неразположение и бе подредила леглото си така, че да изглежда, сякаш е спала в него. Надяваше се да минат няколко часа преди майка ѝ да отиде да я провери и да открие бележката.

Може би щеше да има достатъчно време.

– Не е трябвало да оставяш онази бележка!

Така беше, но тя не искаше баща ѝ да се тревожи прекалено. Бе помислила, че като спомене името на Юън това едновременно ще уплаши и успокои баща ѝ и той ще я остави намира или поне щеше да се поколебае, преди да я издири.

Не звучеше толкова налудничаво, когато прислужницата ѝ и бе помогнала с измислянето на плана.

Сега, когато помислеше върху това, осъзнаваше, че е лоша идея. Но тя бе отчаяна, и както майка ѝ казваше, отчаяните хора вършат отчаяни неща. А и прислужницата ѝ я бе окуражила да потърси Юън.

Със сигурност, мъж като МакАлистър не би оставил дама в такава ужасна беда. Казват, че са се заклели да защитават всички потиснати, и аз не мога да се сетя за никого по-потиснат от дама, омъжена за лорд Раян. Потърсете го, милейди, и каквото и да правите, не му позволявайте да ви отклони от пътя.

И така, ето я и нея на върха на планината с мъж, който изглеждаше така, сякаш би предпочел да отсекат главата му, пред това да понесе компанията ѝ още дълго.

Нора наблюдаваше как Юън обикаля ядосано. Беше страховит звяр и все пак не бе толкова уплашена от него. Имаше дълбока тъга в очите му и във въздуха се носеше лошо настроение. Като изключеше, че бе груб, не изглеждаше зъл или оскърбителен.