Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 7
Кинли Макгрегър
– Моите какво? – намръщи се той на думите ѝ.
– Имам нужда от мъж, който да ме придружи до Англия.
Забеляза, че тя отстъпи крачка назад, след като ѝ се бе озъбил.
– Моля? – изръмжа той.
Жената преглътна.
– Имам нужда от мъж, който да ме заведе в дома на леля ми в Англия.
Юън можеше само да стои в леглото си, за да не събори стените. Без съмнение това бе дело на Моирите – присмиваха му се. Как можеше това да се случи два пъти в живота на един мъж?
– Защо? – попита той.
Нора прочисти гърлото си, без да подозира за гнева, който бушуваше в него.
– Сгодена съм за мъж, който не мога да понасям и имам нужда да ме придружите до дома на леля ми, където ще съм в безопасност и няма да се налага да се омъжвам за тази жаба.
Юън прокле ядно, а грубите му думи отекнаха в стените около тях.
– Ти луда ли си?
– Със сигурност, не съм.
– Тогава защо би дошла при мен?
– Защото вие сте най-страховитият мъж в Шотландия. Никой от клана на баща ми или от този на годеника ми не би посмял да ви спре да ме отведете.
– Можеш да забравиш, че това ще се случи, мила. Няма сила на тази земя или отвъд, която да ме накара да те заведа в Англия. Сега бързо напусни това място и…
– Не мога – вцепени се тя.
– Искаш да кажеш, че не искаш.
– Не – отвърна тя, увивайки ръцете си в плата на воала си. – Искам да кажа, че не мога да се върна там.
– И защо не?
– Защото вече съм оставила бележка, която гласи, че съм тръгнала с вас.
Глава 2
По лицето му Нора можеше да прецени, че бе изрекла възможно най-ужасяващите думи, които можеше да си представи този мъж. Оттенъкът на кожата му бе странен – цветна смесица от гняв, отвращение и недоверие.
– Какво искаш да кажеш с това, че си оставила бележка?
Съдейки по яростния блясък в леденосините му очи, тя със сигурност бе изрекла грешното нещо. Изведнъж, Нора бе ужасена, а това се случваше рядко. Баща ѝ често казваше, че се бе родила без капка страх в тялото си. Но сега сърцето ѝ биеше лудо, изпълнено с паника от гледката на едва контролирания му гняв. Юън МакАлистър не бе кой да е мъж и нямаше никаква представа колко опасен може да се окаже, когато бе раздразнен.
– Нямах избор – обясни тя, надявайки се да смекчи гнева му поне малко.
– Всички имаме избор, жено.
Юън стана от леглото и изтръпна, сякаш ужасна болка бе преминала през главата му.
Кожата падна от голото му тяло, когато той притисна дланта към лявото си око и отново изруга. Нора ахна и се обърна с гръб към него, въпреки че малка, палава част от нея искаше да се взира в тази чувствена сила и бронзова кожа.
Наистина бе свиреп мъж.
Мускулест, с необуздана сила и красота.
Можеше да го чуе как продължава да ругае, докато взема дрехите си и ги облича и през цялото време усещаше изгарящия му поглед. Беше горещ, могъщ и ужасяващ и я караше да трепери.
– Как може да си направила нещо толкова глупаво и ужасно? – озъби ѝ се той. – Какво ти е влязло в главата, за да те накара да кажеш, че си избягала с мен?
