Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн

Пролог

Днес бе годишнина от деня, който завинаги промени живота на Юън МакАлистър.

В един момент той беше наивният син на уважаван и страховит леърд1. В следващия – бе братоубиец. Вина и тъга караха стомаха на Юън да се свива, докато погледът му обхождаше езерото, чиито накъсани вълни блестяха като стъкло и му напомняха за лицето на Киърън. Спомни си за деня, в който му бе отнел единственото нещо, което брат му обичаше повече от самия живот.

– Проклета да си, Айзобел – изсъска той, преди да пресуши последните капки ейл в меха си.

Ако не бяха Айзобел и коварните ѝ машинации, светът, в който живееха би изглеждал коренно различен. Юън щеше да се ожени за Кейти, дъщерята на Ангъс. Без съмнение Киърън би се оженил за Фиа от клана МакДъглас и двамата щяха да изживеят живота си като добри приятели. Сега брат му бе изгубен в тъмните дълбини на езерото и Юън бе принуден да изживее живота си сам, като изтърпяваше наказание, защото бе виновен за загубата на безсмъртната душа на брат си. Бе донесъл неописуема болка и страдания на всички, които обичаше, като бе довел смъртта на брата, който значеше всичко за него.

Фактът, че животът на толкова много хора може да бъде унищожен от едно глупаво решение, всеки път го изумяваше. Би жертвал собствената си душа, за да промени това решение.

Мъката отново го завладя. Някъде там, в тихите дълбини на езерото, лежеше тялото на брата, с когото бе най-близък, най-добрият му приятел и довереник. Въпреки че Юън обичаше всичките си братя, Киърън бе този, който винаги бе до него в добри и лоши времена. Бе този, на когото доверяваше най-съкровените си тайни. Всичко това се бе променило в деня, в който Айзобел ги бе разделила със своите лъжи и заговори. Бе надарена с ангелско лице и душа тъмна като на Сатаната. Интересуваше се само от себе си и от никой друг.

Юън издиша шумно и с очи, парещи от непроляти сълзи, си спомни моментът, който бе съсипал младините им…

– Обичам те, Юън! – тъмносините очи на Айзобел бяха изпълнени със сълзи, докато дългата ѝ руса коса се развяваше от лекия вятър.

Беше го сграбчила, докато отиваше към конюшните, завличайки го зад крепостта в градината на майка му. Когато пристигнаха там, се бе хвърлила в ръцете му и го бе целунала с такава страст, каквато никога не бе вкусвал преди или след това.

Все още едва момче, той не можеше напълно да разбере думите ѝ. Как може толкова красива жена, да изпитва дори временен интерес към върлинест младеж, който почти не можеше да се разхожда, без да си удари главата в нещо?