Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 6

Със затворена уста тя бе достатъчно красива, за да я гледа. Въпреки че носеше дълъг синьо-бял воал на главата си, той можеше да види гъстата златисто руса коса, която му напомняше за слънчевата светлина. Средно големите ѝ кехлибарени очи с формата на котешко око, бяха съвсем леко извити нагоре в краищата.

Немирна. Това бе единствената дума, която описваше магическата ѝ красота. Въпреки това, притежаваше забележително достойнство, което му показваше, че е от благороден произход, а не някое селско момиче, което е дошло, за да сее хаос у него. Но защо жена като нея, би се озовала тук, в пещерата му? Сама.

– Кой съм аз? – отвърна провлачено на въпроса. – Аз съм собственикът на това място, който не търпи необявени, незнайни посетители. Сега, като вземем предвид, че си нахлула в моето владение, можеш поне да ме осветлиш коя си и защо се натрапваш.

Отне му известно време да изтръгне отговор от нея. Извръщайки поглед от него, тя промърмори.

– Е, да, направих това – обърна глава тя, за да го погледне. Намирайки смелост, вирна брадичката си и когато проговори, думите ѝ бяха пълни с убеждение. – Но съм тук с добра причина.

– По-добре би било да е дяволски добра.

– Хайде сега – отвърна Нора, размахвайки обвинително пръста си. – Няма нужда да ругаете пред мен. И без това вече ми е достатъчно неудобно, защото сте гол и… – Той повдигна вежда, чувайки думите ѝ. Беше забравил за това, но след като тя повдигна въпроса, мигновено осъзна факта, че бе покрит само с кожа. – … това не е причина да сте неучтив.

– Роден съм неучтив – изсумтя той.

– Така казват. Но без значение учтив или не, имам нужда от услугите ви.

Изпълнен с чувство на веселие, той повдигна и другата си вежда и я подразни, преди да успее да се спре.

– Моите голи услуги?

Бузите ѝ се изчервиха, като придадоха на очите ѝ повече златист, отколкото зелен цвят.

– Със сигурност, не. Предпочитам да сте облечен, но ако за вас е нещо обичайно да се разхождате гол, то тогава – добре.

За първи път от години му бе забавно. Тя бе нахална и дръзка девойка. Различна от тези, които бе срещал. Разбира се, преди не бе срещал непозната благородничка, докато лежеше гол в леглото си.

Някъде дълбоко в себе си, си задавеше въпроса, който бе от голямо значение за него – дали щеше да е толкова дръзка измежду кожените завивки?

При мисълта мъжествеността му мигновено се раздвижи, като ставаше все по-твърда, докато погледът му обхождаше тялото ѝ.

Бе достатъчно голяма, за да си заслужава да я вкуси. Пищни бедра и гърди. Може би не повече от година или две по-млада от него, чудесна хапка, която да вкуси. И която вероятно щеше да издържи до края на нощта, докато и двамата не бъдат напълно задоволени и изтощени. Имаше красиво дупе. Такова, което един мъж можеше да хване и…

– Милорд – каза тя твърдо, също като наставник, обръщайки се към заблудено и разсеяно дете. Тонът ѝ мигновено прекъсна блуждаещите му мисли за нейните „атрибути”. – Тук съм, за да наема вашите услуги за ескорт.