Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 5

По-див.

Загорялата му кожа бе обтегната от добре оформени и твърди като скала мускули.

О, да, това бе един красив мъж, който можеше да накара сърцето ѝ да забърза своя ритъм и да разгорещи тялото ѝ. Наистина нямаше равен.

Преди да може да се спре, тя осъзна, че погледът ѝ слиза надолу към центъра на това неустоимо мъжко тяло. Към неговото…

Лицето ѝ се изчерви.

Не, не можеше да има нищо от видяното. Тя бе скромна девойка, а не някоя мъжкарана, която да зяпа достойнството на мъжа.

Въпреки че…

Нора вдигна глава, докато го изучаваше. Беше нещо наистина интересно. Изглеждаше доста голям дори когато бе сгушен в късите, черни къдрици. Имаше странен и безобиден вид, лежейки там, и тя усети внезапен копнеж да се пресегне и да го докосне.

Елинор, къде ти е умът? Очевидно бе в бардака, позорейки се с естествено, породено от похот любопитство. Въпреки че, преди не бе виждала гол мъж, със сигурност знаеше какво прави голият мъж с голи жени и какво се случваше с жените, които позволяваха на мъжете да сторят това с тях.

Несъмнено, бе падението на девиците. С още по-зачервено лице, тя грабна кожените завивки на леглото и ги хвърли отгоре му.

Сега бе по-добре. Както и да е, не е идеално... Все още можеше да види широките му, блестящи рамене и дългите му мускулести крака…

Нора!

Е, добре, нямаше да поглежда повторно. Поне не там. Но не можеше да се сдържи да не го огледа отново. Нямаше нищо лошо в това да зяпаш краката на мъж, нали?

Докато жената обмисляше греховността на действията си, той се размърда и завивките се изместиха.

– Няма да правим нищо такова – каза тя гласно и отново метна завивките отгоре му.

Когато, без да иска, докосна твърдия му, добре оформен корем с пръсти, една голяма, силна ръка хвана китката ѝ и я обездвижи.

Ахвайки, тя погледна нагоре към най-сините очи, които някога бе виждала. Очи, които бяга обградени с червено и изпълнени с ярост, докато се фокусираха върху нея със злоба.

– Коя, по дяволите, си ти и какво правиш тук?

Гласът му бе дълбок и заплашителен и когато бе буден, той беше точно толкова опасен, колкото слуховете, които бе чувала, го изкарваха.

– Аз съм… – умът ѝ спря да работи и тя осъзна факта, че ръката ѝ се намираше върху топлата му кожа и мускули така твърди и стегнати и че това я караше да изпитва силен копнеж, придружен от внезапно пулсиране.

Устата ѝ бе пресъхнала, сякаш бе чужда, а тялото ѝ бе изпълнено от нестихващ огън. Той наистина бе красив мъж.

– По-добре да ми отговориш, жено.

Ядното обвинение в тона му се сблъска с толерантността ѝ. Възмутена от това, тя отскубна ръката си от неговата и се изправи.

– А вие кой сте, че да ми държите такъв тон? Нямате ли никакви обноски?

Юън примигна невярващо. Тя го порицаваше? Жената, която бе нахлула в дома му и бе нарушила съня му примесен с ейл? Изумен от смелостта ѝ, примигна с очи, за да изчисти замъгления си поглед, докато главата му пулсираше с болезнен насечен ритъм.