Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 4

Нора почука на вратата, след което зачака, като огледа малката открита местност.

Притежаваше доста интересно местенце. Пещерата беше с изглед към езерото под нея, където слънчевата светлина блестеше по повърхността на водата. Това бе спираща дъха гледка. Тихо и спокойно. Нищо чудно, че мъжът го бе избрал.

Със сигурност, ако беше истински варварин, не би могъл да оцени нещо толкова изискано и красиво като тази гледка.

Това ѝ даваше надежда.

Приближи се до вратата и почука отново, но не получи отговор.

– Ехо! – извика, като този път почука по-силно. – Има ли някой там?

Все още нямаше отговор. Без капка колебание, тя се опита да отвори вратата. Резето изщрака и вратата се отвори лесно. Когато се озова вътре, откри още по-интересна къща. Подът бе покрит с елегантни килими и рогозки. Каменните стени бяха украсени с няколко гоблена, които да попиват влагата. Също така имаше и странно проектирана камина с извит улей и комин, който излизаше отстрани на планината, вместо през върха. Пред камината видя маса с два стола.

Но може би най-интересното нещо бе леглото в задната част. Бе голямо и пищно и изглеждаше така, сякаш се намира в някой красив замък на благородник, а не захвърлено насред гората, на върха на планина.

Юън МакАлистър наистина бе странен мъж. Защо би избрал да пренесе удобството на дома на такова място? И в този момент Нора чу ръмженето на самия звяр. Беше кратко, зловещо, ужасяващо и дълбоко сумтене. Сърцето ѝ подскочи, след това продължи да бие, когато осъзна, че звукът идваше от голямото легло. Всичко, което можеше да види от мястото си до вратата, беше тъмна буца, която сега предполагаше, че е човек.

Нима спеше?

Все още беше ранен следобед. Бе прекалено рано, за да си е легнал за вечерта и твърде късно, за да не е станал сутринта. Може би само си подремваше. Или пък беше болен?

Молеше се да не е болест. Нуждаеше се да е здрав за пътешествието. Болен варварин нямаше да свърши никаква работа.

– Извинете? – попита тя, като се приближи по-близо до буцата. – Може ли да поговоря с вас, лорд Юън?

Единственият отговор, който получи, беше похъркването му.

Не беше очаквала това. Беше дошла чак дотук, надявайки се да се изправи срещу великан, а това, пред което се намираше, бе просто спящо пале. Къде бе легендарният великан, който ужасяваше всеки, изрекъл името му? Имаше нужда от този страховит звяр. Да, нуждаеше се от него.

Стегна се и се приближи до леглото. Поколеба се отново, виждайки го ясно за първи път на приглушената светлина в пещерата. Лежеше на една страна, заел целия дюшек, гол, както през деня, в който се бе появил на бял свят. Никога през живота си Нора не бе виждала гол мъж, но бе сигурна, че няма друг, който да изглежда така добре и да е толкова красив. Особено когато мъжът спеше. Дългите му, мускулести крайници сякаш нямаха край. Бе толкова висок и мускулест, че леглото едва го побираше и ако се опънеше изцяло, бе сигурна, че ръцете и краката му щяха да провиснат извън него. Черната му коса бе къдрава и лошо подстригана. Спускаше се върху толкова красиво и мъжествено лице, че когато го погледнеше, дъхът ѝ секваше. На лицето му имаше брада, пораснала сигурно преди седмица. Суровият и необуздан външен вид само го правеше още по-желан и по-страховит.