Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 20

– Можете ли изобщо да пазите тишина?

– А вие можете ли да говорите?

– Да. Изцяло и напълно.

– Добре. Значи говорите много добре за ням човек. Веднъж познавах ням човек. Живееше в местното село и правеше божествени обувки. Бяха толкова меки, сякаш краката ми са обвити от възглавници.

Този път Юън изскимтя, когато тя продължи историята си за обущаря и селото, където бе живял. Това трябваше да е неговото наказание. Със сигурност, дяволът бе изпратил тази жена, в този ден, за да го измъчва. Нямаше друго възможно обяснение.

Тя бе неговата котва. Неговият воденичен камък.

За него би било по-добре да го обесят, удавят и разчленят.

С часове яздиха с бавно темпо, което бе много по-разочароващо, отколкото продуктивно. През цялото време тя не спираше да бърбори за всичко, което можеше да си представи, докато той не се уплаши, че ушите му ще прокървят от напрежението.

С наближаването на нощта, Юън се огледа за място, където да пренощуват. Някъде, където можеше да се отдалечи достатъчно от нея, преди да се поддаде на желанието да я удуши. Намери малко сечище близо до поток, който щеше да им осигури прясна вода.

– Тук ли ще спрем – попита тя, като поведе коня си в сечището, – да спим до съмване?

– Да – отвърна той дрезгаво. – Освен ако не желаеш да яздим през нощта.

Юън бе готов да го направи. Бе готов на всичко, за да я отдалечи от себе си колкото се може по-скоро, за да може да се върне в дома си и към спокойствието си.

Тя прехапа долната си устна, като се огледа наоколо с намръщено изражение.

– Няма ли място, където може да намерим легло?

– Да виждаш легло?

Тя се намръщи насреща му.

– Няма ли село наблизо?

– Да, на няколко часа от тук, но с темпото, с което пътувате, е по-скоро на ден и половина.

Нора се скова.

– Темпото, с което аз пътувам? Какво искаи да кажеи с това?

Юън въздъхна изморено. Нима жената беше сляпа за отговора на този въпрос? Или просто се опитваше да го вбеси още повече.

– Колко пъти трябваше да спираме, за да се погрижите за вашите нужди, милейди? Още повече, колко пъти трябваше да се връщам до вас, защото се бяхте замечтала, вместо да яздите в крак с мен? Кълна се…

– Не кълнете пред мен. Грубо е.

Юън затвори устата си и се въздържа да каже това, което мисли. Ако смяташе, че това е грубо, той със сигурност можеше да я образова по въпроса кое наистина беше обидно. Слезе от коня и го поведе към потока, за да го напои. Поглеждайки назад, видя ужасения ѝ поглед, докато тя размишляваше върху мисълта да прекара една нощ върху студената земя. След този образ се появи друг – този на нежната му майка и снахите му. Всяка една от тях бе дама, която заслужаваше само най-доброто. Колкото и дразнеща да бе Нора, тя бе нечия дъщеря и не бе свикнала с такива трудности. Нямаше съмнение, че не бе спала на нещо по-различно от пухени завивки и възглавници. Изтощен и уморен той отново яхна коня си и се насочи към нея.

– Добре – каза той. – Ако се върнем малко назад по пътя, от който дойдохме, Леналор не е толкова далеч.

– Леналор?

– Това е малко село, където можем да хапнем топла вечеря, а вие може да спите комфортно.