Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 16

Материята на ризата му очертаваше всяка вдлъбнатинка на мускулите на гърба и ребрата му. Всяка мъжествена извивка бе изложена на жадния ѝ поглед.

Коленете ѝ омекнаха.

Нямаше никакво съмнение в това, че Юън бе наистина божествена гледка за очите ѝ. Мускулите му се надигаха с всяка негова крачка и въпреки че косата му бе прекалено дълга, тя установи че видът ѝ е странно примамващ. Много добре си спомняше какво бе усещането да прокара пръстите си през тези гъсти коси.

А миглите му…

Със сигурност, никой мъж не притежаваше толкова дълги мигли. Идеално подчертаваха кристалносините му очи. Юън бе това, което майка ѝ наричаше божествена форма на мъжко съвършенство.

Нора не продума и дума, докато той оседлаваше коня си. Откри, че гърлото ѝ бе прекалено сухо, за да говори, особено когато той се наведе, за да затегне седлото около корема на коня.

За първи път в живота си забелязваше задните части на мъж. Тъмнокафявите му панталони бяха стегнати около задника му, очертавайки мъжествените му пропорции. Разбира се, фактът, че вече бе виждала голия му задник, не ѝ помагаше особено. Вече знаеше от първа ръка колко добре оформен е.

Това бе притеснително.

Но не толкова, колкото изключителното желание да отиде до него и да прокара ръката си по стройните му бедра, а след това нагоре по гърба му и през гърдите му.

Нора!

Откъде се бяха взели тези помисли? Майка ѝ би умряла от ужас, а и тя самата бе потресена как мислите ѝ постоянно сменяха посоката си.

Какво толкова я очароваше в Юън, което я караше да желае да направи неща с него, заради които би прекарала целия си живот в покаяние?

Винаги бе смятала себе си за морална и достойна дама. Предпазлива във всяко отношение. Досега никога не бе изпитвала чисто желание.

Но вече го бе вкусила.

Беше горещо и изискващо.

Плашещо.

И изключително съблазнително.

Юън приближи коня си до нейната кобила, за да я огледа. Неволна тръпка я разтърси, когато забеляза нежността, с която се отнасяше към животното; начинът, по който дългите му тънки пръсти я галеха и успокояваха.

Не, съвсем не бе зло страшилище. Такъв мъж не би се грижил за животните по начина, по който Юън го правеше. И истинско страшилище никога ни би отправило такова нежно докосване.

Той се обърна към нея намръщен.

– Имаш ли намерение да дойдеш и да се качиш на коня си, или смяташ да зяпаш задника ми през останалата част от деня?

Бузите ѝ пламнаха, въпреки че не бе сигурна дали заради гнева, предизвикан от думите му, или поради смущение, защото правеше точно това.

– Вие, сър, имате обноските на пън.

Той я погледна развеселено.

– Като се има предвид, че съм висок почти колкото дърво, забележката е доста подходяща, не мислиш ли?

Чувството му за хумор я изненада. Интересно беше, че може да се засмее на думите, които, ако трябваше да бъде честна, бяха доста груб коментар от нейна страна. Наистина не биваше да казва това. Не би го направила по принцип, но нещо в този мъж изкарваше наяве най-лошото у нея.