Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 14

Почти двуметровото му силно тяло, със сигурност, бе създадено за прегрешения.

– Внимавайте, милейди – каза той остро. – Нямам намерение да ви върна у дома осакатена.

Въпреки грубите думи, нежното му докосване противоречеше на тона му. Нейният великан не беше страховитият звяр, за който се представяше. Бе сигурна в това.

– Защо искаш да живееш сам тук? – попита тя, след като той се отдалечи и продължи да води по пътя.

– Харесвам уединението си.

– Но не се ли чувстваш самотен?

Той се поколеба.

– Не.

Поне бе научила нещо за него. Всеки път, когато излъжеше, носът му се сбръчкваше леко.

– Не ти ли липсва да си с братята си?

Тъмна и дълбока тъга помрачи лицето му, а тялото му се напрегна.

– Милейди, бихте ли замълчала за момент? Не съм свикнал да разговарям и се чувствам изтощен от това.

– Ще престана, ако отговориш на още един въпрос.

– И той е?

– Защо всички казват, че си убил брат си?

2 Елеонор Аквитанска е съпруга на френския крал Луи VІІ и кралица на Франция, а по-късно от 1152 година до смъртта си е съпруга на английския крал Хенри II и кралица на Англия - Б.р.

3 Уилям І Завоевателя – крал на Англия от 1066 до 1087 година - Б.р.

4 Уилям ІІ – придобил прякора си Руфъс, заради червената си брада и склонността си да избухва, е крал на Англия от 1087 до 1100 година и втори син на Уилям І - Б.р.

5 плейд – шотландско наметало от кариран плат – Б.р.

Глава 3

– Защото наистина убих брат си.

Дори Нора да живееше хиляда години, тя никога нямаше да забрави изражението на Юън, когато изрече тези мъчителни думи. Видя мъката му. Болката му.

Лицето му не бе на мъж, който е убил брат си. Поне не нарочно. Беше лицето на човек, който е измъчван от загубата. Мъж, който би направил всичко, за да върне брат си.

– Какво се случи?

Сините му очи ѝ отвърнаха с леден поглед и той се отдалечи от нея.

– Какво те е грижа? Не си го познавала. По дяволите, та ти едва познаваш и мен, а и нямам желание да говоря за това.

Щеше да уважи решението му. Беше повече от очевидно, че изпитва силни чувства към брат си без значение какво се бе случило с него.

През годините тя бе чула няколко истории за смъртта на Киърън МакАлистър. Някой твърдяха, че Юън е прерязал гърлото на брат си, докато е спял. Други разказваха, че е изтръгнал сърцето му. А трети бяха много по-неприлични. Единственото общо между слуховете беше, че Юън бе убил Киърън.

Лично тя не вярваше на тези истории по една-единствена причина. Ако Юън МакАлистър бе отнел живота на собствения си брат, останалите му братя нямаше да са толкова близки с него. Нито пък щяха да го защитават, когато други говореха лошо за него.

Всеки с поне капка шотландска кръв знаеше, че кланът МакАлистър се ръководи само от един закон. Да заплашиш един от братята, означаваше да застрашиш всички.