Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 15

Семейство като тяхното никога не би толерирало или защитавало Юън, ако той бе виновен за убийството на Киърън. И заради това Нора бе готова да заложи живота си на убежденията си.

За щастие, за момента беше права.

Юън я заведе до малка конюшня, която не бе забелязала при пристигането си. Бе скрита зад група дървета с доста солидна ограда, изградена от планината, която я обграждаше от всички страни, с изключение на една.

Нора се намръщи и се огледа. Бе оставила прислужницата си и един от подчинените на баща си, да я чакат наоколо с кобилата ѝ, но сега виждаше само коня си. Другите двама души и конете им не се забелязваха никъде.

– Агнес? Дейвид? – повика ги тя, като се огледа.

– Какво правиш? – попита Юън.

Нора отново се намръщи и продължи да се оглежда наоколо.

– Прислужницата ми и един от хората на баща ми бяха тук. Оставих ги, за да дойда сама до твоя… – тя се поколеба, преди да изрече нещо, което би го обидило и завърши изречението си с – … дом.

Той я погледна скептично.

– Прислужникът на баща ти е позволил това?

– Да. Не възрази, когато му казах, че ще се кача сама до твоята пещера. Отвърна, че ще чакат тук, докато се върна. – Стомахът ѝ се сви от страх и притеснение. – Мислиш ли, че нещо им се е случило?

Преди Юън да има възможност да отговори, тя забеляза сгънат пергамент, завързан с червена лентичка за седлото. Любопитна, тя се приближи и го взе. Отвори писмото и го прочете.

Нора се взираше невярващо в думите.

– Какво има? – попита той, приближавайки се до нея.

– Дейвид пише, че са ме изоставили – отвърна тя припряно.

Как беше възможно да са сторили подобно нещо?

Нора зачете на глас.

– Казва, че след като са ме оставили в способни ръце, са решили, че ще е най-добре за тях да се върнат у дома преди някой да е усетил липсата им и да си помислят, че са част от някакъв заговор.

Юън въздъхна с отвращение.

– Тогава е добре, че съм тук, в противен случай трябваше да се оправяш сама. Ако ти бях баща, щях да отрежа част от кожата на онзи мъж за безгрижието му. Такова неизпълнение на дълга гарантира здрав бой.

Това не бяха думи на изискан джентълмен. Наистина Дейвид трябваше да се увери в благополучието ѝ, преди да замине, но все пак постъпката му не беше основание за суров бой.

Дейвид винаги е бил лоялен слуга както на нея, така и на баща ѝ. Нямаше смисъл в това да си тръгне, без да се увери, че е добре. Защо бе направил подобно нещо?

Обръщайки се с гръб към нея, Юън изсвири на коня си и за нейна изненада, звярът се подчини. Затича се към него, сякаш му бе стар приятел. Той изцъка с език на коня и го потупа внимателно по носа.

– Здравей, момко – каза внимателно. – Готов ли си да пояздим?

Животното изцвили и побутна любвеобилно рамото на Юън с челото си. Без да каже и дума, той освободи коня си и се запъти към малкия хамбар. Тя го последва с любопитство.

В импровизирания склад Нора видя сено и храната на коня. Всичко беше чисто и подредено почти както домът му.

Юън откачи поводите от клина, забит в стената и грабна тежкото седло, сякаш изобщо не тежеше. Очите ѝ се разшириха при гледката, докато го наблюдаваше как изнася седлото навън.