Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 137

Някой почука на вратата.

– Нора?

Юън разпозна гласа на Катарина. Нора отиде да отвори, докато той затвори очи и вдиша аромата на възглавниците под главата си. Ухаеха на цветя и на жена.

Ароматът на Нора.

Уханието ѝ изгаряше тялото му и той веднага пожела съпругата си..

Неговата съпруга…

Дори сега не можеше да повярва. Как беше такъв късметлия и тя се беше озовала в живота му?

Нора се присъедини към него в леглото.

– Какво искаше Кат? – попита той.

Тя прехапа устна, след което показа роклята, която беше носила онази вечер в странноприемницата.

– Помисли си, че може би ще искаш да танцувам за теб тази вечер.

Юън се изправи на лакти и огледа тялото ѝ с горещ и похотлив поглед.

– Да, любима. Искам да танцуваш за мен тази нощ. Но предпочитам да го направиш гола.

Предложението му накара Нора да изпищи.

– Ах, Юън МакАлистър, ти си наистина лош, нали?

– До дъното на изгнилата ми и покварена душа, Нора. Сега ела тук, жено, и ми позволи да се уверя, че ще консумираме съюза си.

Тя повдигна края на роклята си и се качи на леглото. Навеждайки се над него, яхна възбудените му слабини.

– Ммм – изстена, когато се отърка в ерекцията му. – Какво си имаме тук?

Юън хвана лицето ѝ с ръце и я придърпа към себе се, за да я дари с изгаряща целувка. Минута по-късно се отдръпна назад и отговори на въпроса ѝ.

– Това, което имаме тук, милейди, е мечка, която иска да бъде опитомена. Познавате ли някой с достатъчно смело сърце, който да я отведе у дома и да търпи мрачните ѝ порядки?

Тя го целуна нежно по устните.

– Да, милорд, познавам. Но след като е вече у дома, възможно ли ще е мечката да остане щастлива далеч от пещерата си?

Тези думи и обаятелното изражение на лицето ѝ го накараха да се усмихне.

– Да, възможно е. Само теб желая в живота си, Нора.

– Само мен? Тогава какво да правя с нашето бебе, когато се появи?

Юън не можеше да говори, когато думите ѝ проникнаха в главата му.

– Какво искаш да кажеш?

– Е, рано е все още, но пропуснах месечното си кървене. Мисля, че моят мечок ще има малко, което да стане като баща си.

Юън не беше на себе си от радост.

– Кога ще знаеш със сигурност?

– След няколко седмици.

Той я дръпна върху себе си, след което простена, когато тялото ѝ се докосна до раната му.

Но за него това нямаше значение.

Неговата съпруга, не, неговата любов, носеше детето му. Това беше най-прекрасният момент в живота му.

– Обичам те, Нора. С всяка частица от душата си. Обичам те.

Тя се усмихна.

– И аз също те обичам.

Глава 14

Отдавна се беше мръкнало, когато Локлан, Брейдън и Син седяха сами с бащата на Нора в голямата зала на крепостта на Александър. Висящите свещници бяха загасени и залата беше осветена единствено от огъня в голямата камина, която беше построена по протежение на дясната стена.

Светлината от огъня си играеше със знамената и оръжията, които красяха бяло боядисаните стени, като образуваха странни танцуващи форми, които ги обграждаха, докато те се шегуваха и опитваха храната, която им бе оставена от слугите преди да си отидат.