Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 138

Щастливата двойка се беше оттеглила преди часове и никой не бе виждал Нора оттогава.

Не че очакваха да я видят.

Всъщност Локлан смяташе, че ще минат дни преди който и да е от двамата да се покаже отново.

Това беше нещо, което караше сърцето му да се извисява.

Радваше се, че брат му най-накрая откри щастието. Юън имаше нужда от това.

– Не мога да повярвам, че Юън се ожени преди Локлан – каза Брейдън, като взе чиния с нарязани плодове и я постави пред себе си. – Трябва да внимаваме, Син. Мисля, че Второто Пришествие е над нас. Изведнъж почувствах нужда да се изповядам.

Син се засмя.

– Най-вероятно.

– Нещо ново за МакКейд? – попита Александър.

Локлан поклати глава отрицателно. Как му се искаше да ги намери. И щеше да го направи. Нямаше да си отдъхне, докато не платяха за това, което се бяха опитали да сторят на семейството му.

– Никой от хората ми не успя да открие и следа от тях – каза той на Александър. – Ами твоите?

– Не.

– Това не ми харесва – намеси се Син. – Имам чувството, че все още не сме чули последната им дума.

– Със сигурност – съгласи се Локлан.

– И какво ще правим? – попита Александър. – Уведомил съм братовчед ми какво са направили и той издаде заповед за екзекуцията им, но докато не ги хванат…

– Няма какво да сторим – каза Брейдън.

Син довърши своята халба с ейл и си наля още.

– Разбира се, че има какво да направим.

– Какво? – попита Брейдън.

– Да оженим Локлан.

Последният бутна игриво Син по ръката.

– Пиян си.

– Нима? – попита женски глас.

Погледнаха нагоре, за да видят съпругата на Син, Каледония, която се приближаваше към масата. Заобиколи я, докато не се озова зад стола на Син. Тя погледна надолу към съпруга си и го дари с укоряваща, мила усмивка.

– Имах чувството, че моят непокорен съпруг прекарва прекалено много време тук долу.

Син изглеждаше леко глуповато.

– Елате, милорд – каза тя, хващайки ръката на Син. – Утре ни чака дълъг път, а аз обещах на брат ми Джейми, че ще се върнем навреме за рождения му ден.

Син целуна ръката ѝ, след което погали бузата си с ръката ѝ.

Локлан беше изумен от жеста, който беше толкова чужд за Син. Радваше се да види, че брат му си подхождаше така добре със съпругата си.

Син беше другият, който той никога не бе очаквал да види щастлив. Беше добре, че животът най-накрая бе решил да се отнесе добре с най-големия му брат.

– Лека нощ, господа – каза Син, изправяйки се, за да последва съпругата си.

Подминаха Маги на входа.

Локлан се усмихна, когато тя се приближи, гледайки подозрително тримата мъже. Той си спомни времето, когато обмисляше смъртта ѝ и се надяваше много лоши неща да я сполетят.

Сега се радваше, че се беше въздържал от това да я убие.

– Живни малко, Брейдън – каза той на най-младия си брат. – Твой ред е да те бият.

Брейдън се засмя.

– Моята мила Маги знае по-добре от това да ме бие, нали, любов моя?

Тя дръзко поклати бедра, докато се приближаваше към масата.

– Зависи от това дали си направил нещо, с което да го заслужиш. – Тя се усмихна мило на Александър и Локлан. – Ще имате ли нищо против, ако ви го отнема?