Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 136

Но защо беше чакал толкова време?

Защо я беше подложил на такова мъчение?

Това, което беше сторил, бе грубо и ако беше чакал още няколко минути, тя щеше да се окаже лейди МакАрън.

Това не ѝ допадаше.

Всъщност я караше да изпитва желание да измъчва мъжа, който ѝ го бе причинил.

– Защо чака толкова време, преди да дойдеш? – попита тя.

Той я погали с пръст по бузата, карайки цялото ѝ тяло да изтръпне.

– Раната ми отново се инфектира и не можех.

– И сега не би трябвало да е тук – каза Локлан, като застана в началото на стълбите. – Все още е прекалено слаб да пътува, но когато научи, че ще се омъжваш за Раян, отказа да стои в леглото. Без съмнение ще си платиш за тази ти глупост.

Пренебрегвайки думите на брат си, Юън повдигна брадичката ѝ, така че тя нямаше друг избор, освен да го погледне и да види огъня в очите му, който я поглъщаше.

– Избягай с мен, Нора – прошепна той. – Ще те заведа, където поискаш. Англия. Франция. Рим. Утремер. Само кажи и с удоволствие ще те заведа там.

Думите му, изпълнени с любов, я накараха да заплаче. Беше повече от това, което искаше.

– Навсякъде?

– Да.

– Тогава искам да те заведа в леглото…

Тълпата ахна шокирано.

– За да се излекуваш – каза тя раздразнено, като изгледа гневно множеството. Тя поклати глава. – Каква ще е ползата, ако умре от раните си? Тогава пак ще се окажа омъжена за Раян.

– Това трябва да ме обиди – обади се Мак­Арън, докато тълпата се смееше. – Но през годините ми е казвала много по-лоши неща. – Той потупа Юън по гърба. – Това е добре, защото най-вероятно за година щях да съм я убил или да избягам с друга. Мир вам и на двама ви, Юън и Нора, и нека светците се смилят и донесат ранна загуба на слуха на всички МакАлистър.

Думите на Раян оставиха Нора с отворена уста.

– Не – каза Юън. – Не искам глухота в живота ми, която да ме лишава от красотата на гласа ѝ.

Тя му се усмихна, след което се хвърли в прегръдката му.

Юън се олюля и благодарение на бързите действия на Локлан не падна с нея.

– Извинявай, Юън – каза тя. – Забравих.

– Не ми пречи – щастливото изражение на лицето му говореше, че го мисли.

– И така, трябва ли да се оттегля? – попита свещеникът.

Юън поклати глава.

– Не, отче. Имаш да правиш сватба. Не искам никой някога да поставя под въпрос правота ми да бъда с тази дама.

– Юън – изръмжа Локлан. – Ще припаднеш преди всичко да свърши.

– Тогава ми напръскай лицето с малко вода, подпрете ме някъде и се уверете, че ще кажа „Да“, когато се наложи.

Нора стисна ръцете му, а свещеникът започна церемонията.

Юън слушаше отеца, докато се взираше с приятно облекчение в жената пред себе си. Беше ужасен, че няма да пристигнат навреме. Тялото му пулсираше и изгаряше, протестирайки, но той не се интересуваше.

Нора беше негова.

Нямаше начин да я остави да го напусне отново. За щастие, той премина успешно през церемонията и литургията, но Нора отказваше да участва в пира, който ги очакваше. Вместо това насила го заведе в стаята си и в леглото си. Юън въздъхна, докато лежеше върху мекия ѝ пухен дюшек, а тя пърхаше из стаята.

Стените ѝ бяха боядисани в нежни пастелни цветове, които успокояваха и развеселяваха. Точно както и самата дама.