Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 135

Мислите ѝ се завъртяха при думите му и спомена, който изкараха наяве.

Моята съпруга…

Кратък момент на щастие мина през нея, като се появи лъч надежда. Нещо, което можеше да я спаси. Нима беше намерила своята отсрочка? О, моля те, нека проработеше.

Свещеникът започна церемонията по обвързването…

– Ти, Елинор дъщеря на Александър Канмуур взимаш ли Раян…

– Почакайте! – каза тя, със сърце, биещо лудо от страх и вълнение. – Може ли да задам един въпрос?

– Нора – проехтя гласът на баща ѝ. – Сега не му е времето за твоето любопитство.

Тя му се намръщи нетърпеливо.

– Но това е важен въпрос, татко. Наистина важен.

Раян извъртя очи и въздъхна отегчено.

– По-добре да я оставим да попита или няма да замълчи.

Тя го изгледа злобно и едва се въздържа да не го срита в пищялите.

– Задай въпроса си, момиче – отвърна благосклонно свещеникът.

Поемайки си дълбоко въздух, тя заговори.

– Може ли една жена да се омъжи за мъж, докато е обречена на друг?

Навсякъде се чу звучно ахване, породено от въпроса ѝ.

Свещеникът се намръщи.

– Защо ще питаш това?

– Нора – промълви майка ѝ подозрително, – какво искаш да кажеш?

Тя се сви леко, като се надяваше това да проработи в нейна ползва. Юън можеше да не я иска, но поне това щеше да я спаси от обвързване с Раян.

– Всъщност… – започна тя бавно. – Юън каза на всички, че е мой съпруг, докато пътувахме.

– Да – потвърди Катарина с грейнала усмивка на лицето, щом схвана плана на Нора. – Сама го чух да го изрича. Заяви го гордо пред цяла група хора.

– Да – съгласи се Виктор. Той посочи себе си и Бейвъл. – Ние също го чухме. Всеки, който беше там, може да го потвърди. Юън не си правеше труда да го крие.

Ревът на шокираната тълпа беше оглушаващ.

Бащата на Раян заклейми казаното като измама. Майка му плачеше неконтролируемо.

– И къде е сега този Юън? – попита свещеникът, като му се наложи да крещи, за да надвика какофонията.

Нора усети как се изчервява.

Как да признае на мъжа, че няма представа?

– Той е в края на тълпата и кърви – чу се дълбок, тътнещ английски глас.

Дъхът на Нора секна, когато го разпозна.

Принадлежеше на Син МакАлистър!

Трепереща, тя огледа тълпата, търсейки го с поглед. В самия край на насъбралите се стоеше мъж, който се извисяваше над всички.

Беше Юън, заобиколен от тримата си братя.

Тя се усмихна толкова широко, че сигурно изглеждаше глупаво.

Но това не я интересуваше.

Юън сръчка Син в корема заради оповестяването, след което се придвижи напред през тълпата, която се раздели пред него, сякаш беше Червено море пред Моисей.

Движеше се бавно, внимателно.

Целенасочено.

Нора се разплака, докато той се приближаваше. Беше блед и челото му блестеше от пот.

Беше очевидно, че го боли, но защо?

Със сигурност раната му беше заздравяла.

– Какво правиш тук? – попита го тя, когато се качи по стълбите и застана до нея.

Очите му бяха изпълнени с любов, като пое ръцете ѝ в своите и целуна всяка една поред.

– Дойдох да взема съпругата си, ако тя се съгласи да вземе глупак за съпруг.

Нора беше обзета от щастие. Беше дошъл!

Катарина се оказа права.

Юън беше дошъл за нея…