Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 134

Имаше нужда от силата на Катарина, за да изкара деня.

Преди три дни Лисандър беше изпратен до южното имение на бащата на Нора, което се намираше на границата на Англия и Шотландия.

Пейгън беше продължил на север, към Хебридските острови, заявявайки, че има въпрос, който трябва да проучи. Но беше обещал да се върне след няколко седмици, за да я види. И ако Раян не ѝ показваше уважението, което заслужава, той се бе заклел, че ще я направи вдовица.

Човек можеше само да се надява, че Пейгън е мъж, който държи на думата си.

Утре Катарина, Виктор и Бейвъл също щяха да си тръгнат. Тогава тя щеше да е напълно сама като невястата на Раян.

Стомахът я сви още повече.

Нямаше ли кой да я спаси от тази лудост?

Погледна към небето, молейки се да я сполети някаква трагедия. Може би щеше да успее да счупи крак по пътя към олтара и да забави събитията…

Нора погледна към гладката пътека с надежда, но нямаше да намери помощ там.

Беше обречена.

Катарина нежно я потупа по ръката.

– Юън ще дойде за теб, Нора. Знам го.

– Не, Кат. Той ме изостави. Не значех нищо за него, когато той ме сравни с честта си – тя се изплю, след като изрече омразната дума. – Само това има значение за него. Просто се надявам да го топли на старини.

Катарина ѝ се усмихна разбиращо.

– Никой мъж съзнателно не би оставил жената, която обича да бъде докосвана от друг мъж. Ще дойде за теб. Довери ми се.

Беше хубава мисъл, но Нора не поварява дори за минута.

Баща ѝ се приближи към нея, за да я отведе при Раян.

Моля те, нека счупя крак или да умра.

Едва се сдържаше да не се обърне и да не побегне, крещейки през селото.

Но без значение колко неприятно беше това, тя нямаше да изложи баща си или себе си. Затова вървеше вдървено към тълпата, която се бе събрала, за да стане свидетел на сбъдването на този кошмар.

Раян я чакаше с мрачно изражение на лицето.

Бягай, Нора, бягай.

Единствено здравата хватка на баща ѝ, с която я държеше за ръката, я спираше да го направи.

– Не ме излагай, момиче – прошепна ѝ той тихо, сякаш четеше мислите ѝ.

Нора задържа погледа си напред, съсредоточена върху насъбралата се тълпа. Пълничката майка на Раян плачеше от щастие. Баща му изглеждаше раздразнен. Двамата стояха отстрани и чакаха момента, в който тя щеше да стане тяхна дъщеря. Все още не знаеха колко пари дължи синът им. Дори тя не можеше им каже. Раян трябваше да го направи. Той стоеше на вратата със свещеника, но отказваше да срещне погледа ѝ. Гледаше навсякъде, но не и към нея, сякаш беше засрамен от това, което бе сторил. И трябваше да е.

Спряха се пред свещеника.

Нора стисна краката си, страхувайки се, че може да припадне преди всичко да свърши. Трепереше, когато баща ѝ предаде ръката ѝ в ръцете на Раян. Едва се сдържаше да не свие устни.

Баща ѝ публично се отрече от връзката си с нея и се отдалечи от тях. Застана до майка ѝ, която ги гледаше с изгаряща мъка на красивото си лице.

Чувствата ѝ се отразяваха в свития корем на Нора.

– Толкова съжалявам за това, Нора – прошепна ѝ Раян. – Но обещавам, че ще бъда добър съпруг.