Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 133

Сълзи изпълниха очите му, когато си спомни думите на баща му, след като се бе върнал, за да открие, че Кириън е мъртъв. Баща му го беше зашлевил жестоко.

– Отвращаваш ме. Открадна това, що не ти принадлежи, и с това си действие уби собствения си брат. Никога повече не ми се мяркай пред очите. Не заслужаваш нищо друго освен презрението ми.

Огорчен и опечален, Юън бе напуснал замъка на МакАлистър още същия ден и бе отказал да стъпи отново в него, докато баща му не умря. Никога нямаше да се върне, ако Локлан и Брейдън не го бяха последвали, за да му кажат, че майка му иска да го види. Че лежи на смъртен одър от мъка и че ако не се върне у дома с тях, също ще загубят и нея. И така той се бе върнал, все така с неохота, обратно в лоното на семейството си. Липсваща частица, която никога не пасваше.

Майка му се приведе напред и го целуна по челото.

– Никога не съм те винила за смъртта на Киърън, Юън. Нито веднъж. Ти си този, който носи тази вина в сърцето си и ако можех, щях да я прогоня от теб. Щях да продам душата си, за да ти донеса мир и щастие.

Тя отмести кичур коса от челото му.

– Нора е добро момиче и е много загрижена за теб. Ще е жалко да живееш в пещера, когато лесно можеш да живееш удобно с жена, която те обича. Но животът си е твой да правиш с него каквото поискаш.

Тя го потупа нежно по ръката и се изправи да си тръгне.

– Спи спокойно, сине мой. Ако можеш.

Глава 13

Две седмици по-късно.

Нора стоеше отвън пред черквата, разбитото ѝ сърце биеше тревожно и болезнено. Все още не можеше да повярва, че всички я караха да го направи.

Родителите ѝ.

Раян.

Най-вече не можеше да повярва, че Юън беше причинил това на двама им.

Проклет да е!

Очите ѝ се разшириха при неволната ругатня. Не. Не неволна. Беше му бясна.

Заслужаваше това и още много заради коравосърдечните си действия.

Как можеше да я захвърли толкова лесно?

Нека шарка да изгори посивялата му душа!

Досега сигурно се бе върнал в пещерата си, лежеше в пиянски ступор, забравил факта, че винаги го бе обичала. Че щеше да прекара живота си, линеейки далеч от него.

И защо? Не заслужаваше нейната преданост. Определено не заслужаваше любовта ѝ. Това, което заслужаваше бе хубав ритник в задника. Такъв, който щеше да го остави да куца до края на вечността и ако някога го видеше отново, със сигурност щеше да му го предостави.

А след няколко минути щеше да бъде обвързана с Раян завинаги.

От мисълта ѝ прилошаваше.

Даже още повече ѝ прилошаваше от идеята да прави с Раян това, което бе направила с Юън. От това МакАрън да я докосва, да я люби…

По бузите ѝ се стече сълза.

– Шшш – каза Катарина до нея, докато чакаха баща ѝ да я заведе до черквата.

Не знаеше защо циганите бяха останали с тях толкова дълго, но се радваше, че са го направили.