Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 133
Кинли Макгрегър
Сълзи изпълниха очите му, когато си спомни думите на баща му, след като се бе върнал, за да открие, че Кириън е мъртъв. Баща му го беше зашлевил жестоко.
Огорчен и опечален, Юън бе напуснал замъка на МакАлистър още същия ден и бе отказал да стъпи отново в него, докато баща му не умря. Никога нямаше да се върне, ако Локлан и Брейдън не го бяха последвали, за да му кажат, че майка му иска да го види. Че лежи на смъртен одър от мъка и че ако не се върне у дома с тях, също ще загубят и нея. И така той се бе върнал, все така с неохота, обратно в лоното на семейството си. Липсваща частица, която никога не пасваше.
Майка му се приведе напред и го целуна по челото.
– Никога не съм те винила за смъртта на Киърън, Юън. Нито веднъж. Ти си този, който носи тази вина в сърцето си и ако можех, щях да я прогоня от теб. Щях да продам душата си, за да ти донеса мир и щастие.
Тя отмести кичур коса от челото му.
– Нора е добро момиче и е много загрижена за теб. Ще е жалко да живееш в пещера, когато лесно можеш да живееш удобно с жена, която те обича. Но животът си е твой да правиш с него каквото поискаш.
Тя го потупа нежно по ръката и се изправи да си тръгне.
– Спи спокойно, сине мой. Ако можеш.
Глава 13
Нора стоеше отвън пред черквата, разбитото ѝ сърце биеше тревожно и болезнено. Все още не можеше да повярва, че всички я караха да го направи.
Родителите ѝ.
Раян.
Най-вече не можеше да повярва, че Юън беше причинил това на двама им.
Очите ѝ се разшириха при неволната ругатня. Не. Не неволна. Беше му бясна.
Заслужаваше това и още много заради коравосърдечните си действия.
Как можеше да я захвърли толкова лесно?
Нека шарка да изгори посивялата му душа!
Досега сигурно се бе върнал в пещерата си, лежеше в пиянски ступор, забравил факта, че винаги го бе обичала. Че щеше да прекара живота си, линеейки далеч от него.
И защо? Не заслужаваше нейната преданост. Определено не заслужаваше любовта ѝ. Това, което заслужаваше бе хубав ритник в задника. Такъв, който щеше да го остави да куца до края на вечността и ако някога го видеше отново, със сигурност щеше да му го предостави.
А след няколко минути щеше да бъде обвързана с Раян завинаги.
От мисълта ѝ прилошаваше.
Даже още повече ѝ прилошаваше от идеята да прави с Раян това, което бе направила с Юън. От това МакАрън да я докосва, да я люби…
По бузите ѝ се стече сълза.
– Шшш – каза Катарина до нея, докато чакаха баща ѝ да я заведе до черквата.
Не знаеше защо циганите бяха останали с тях толкова дълго, но се радваше, че са го направили.