Читать «Грозните» онлайн - страница 23

Бързеи

— Лека нощ.

— Да спиш в кош — отвърна стаята.

Толи нахлузи якето, прикачи сензора за пръстена на корема си и отвори прозореца. Въздухът беше неподвижен, а реката толкова спокойна, че се виждаше всеки детайл от отразения в нея като в огледало силует на града. По всичко личеше, че при красивите пак има някакво събитие. През реката достигаше шумът от много гласове, хиляди весели възгласи, които се надигаха и заглъхваха едновременно. Парти-кулите стърчаха тъмни на светлината на почти пълната луна, а фойерверките се разпукваха в синкави букети толкова нависоко в небето, че до нея не достигаше никакъв звук.

Градът никога не й се беше виждал толкова далечен.

— Скоро пак ще сме заедно, Перис — тихо промълви тя.

Покривът беше хлъзгав от дъжда, паднал късно вечерта. Толи внимателно се покатери до ъгъла на общежитието, където растеше стар чинар. Тя знаеше къде точно са здравите чепове по неговите клони и бързо се спусна в тъмната сянка на рециклатора.

Докато изследваше двора на общежитието за евентуална опасност, Толи хвърли поглед през рамо. Сенките, които очертаваха пътя за бягство от общежитието, изглеждаха толкова подходящи, сякаш някой нарочно ги беше разположил там. Като че се очакваше грозните да се измъкват от време на време.

Толи тръсна глава. Явно започваше да мисли като Шай.

Срещнаха се при бента, където реката се разделяше на две, за да огради „Града на новите красиви“. Тази вечер нямаше нито един речен скимър, който да нарушава нощния покой и Шай отработваше някои движения със сърфа, когато Толи пристигна.

— Трябва ли да се упражняваш точно тук и точно сега? — Толи се опита да надвика рева на водата, която нахлуваше през отворите на бента.

Шай танцуваше върху дъската, накланяйки тялото си ту напред, ту назад сякаш избягваше въображаеми препятствия.

— Исках да се уверя, че работи. Само за твое успокоение го правя.

Толи погледна своя сърф. Шай беше успяла да измами програмата му за сигурност, така че той нямаше да докладва за нощното им сърфиране или да алармира, ако излязат извън града. Толи обаче не се притесняваше толкова дали ще ги издаде, колкото дали ще полети изобщо. И дали няма да я остави да се блъсне право в някое дърво. Но изглежда сърфът на Шай работеше съвсем нормално.

— Летях през целия път дотук и никой не се опита да ме спре — каза Шай.

Толи спусна сърфа си на земята.

— Благодаря ти, че правиш всичко възможно да ме успокоиш. Не очаквах, че ще се окажа толкова задръстена.

— Не си задръстена.

— Напротив. Освен това отдавна трябваше да ти кажа нещо. Онази нощ, когато се запознахме, обещах на приятеля си Перис да не рискувам никога повече. Нали разбираш, да не правя нещо, което ще ги вбеси и заради което може наистина здравата да загазя.

— Че на кого му пука дали ония са бесни? Ти си почти на шестнайсет.

— Ами ако толкова ги ядосам, че откажат да ме направят красива?

Шай престана да балансира върху дъската.

— Не съм чула някога да се е случвало такова нещо.

— Аз също, но може би просто крият от нас. И все пак аз обещах на Перис да кротувам известно време.