Читать «Грозните» онлайн - страница 21

— Да не би да искаш да излезем извън града?

— Аха.

— Но това е лудост. Там няма нищо.

— Там има много неща. Истински дървета, по на стотици години. Планини. И руини. Някога ходила ли си отвъд?

Толи примигна.

— Разбира се.

— Нямах предвид на училищна екскурзия, Толи. Била ли си там през нощта?

Толи рязко спря сърфа. „Ръждивите руини“ бяха останки на стар метрополис, горчив спомен за отминали времена, когато градовете са били пренаселени и всички хора са били невероятно глупави. И грозни.

— О, не, не ми казвай, че си ходила там нощем.

Шай кимна.

Толи зяпна.

— Не може да бъде!

— Да не мислиш, че си единствената, която знае разни хитри трикове как да се измъква?

— Добре, може и да ти повярвам — каза Толи. Шай я погледна с онзи поглед, при който тя винаги заставаше нащрек. — А какво ще стане, ако ни спипат?

Шай се изсмя.

— Толи, там отвъд няма нищо, както ти сама току-що каза. Няма никой и нищо, което би могло да ни спипа.

— А сърфовете работят ли извън пределите на града? Изобщо нещо работи ли там?

— По-усъвършенстваните — да, стига да знаеш как да ги излъжеш и къде точно да летиш. Освен това никак не е трудно да преминеш предградията. Просто през цялото време следваш реката. Нагоре по течението водата е бяла и е твърде бурна за скимърите.

Толи пак зяпна.

— Ама ти наистина си ходила там и преди.

Един по-силен повей на вятъра изду якето на Шай и тя отлетя напред, все още усмихвайки се на думите на Толи. Толи също побърза да подкара сърфа, за да може да чува какво казва приятелката й. Върхарите на едно дърво я пернаха през глезените, когато започнаха да се спускат.

— Ще видиш, страшно забавно е.

— Струва ми се доста рисковано.

— Хайде, де. Искам да ти покажа тия места още откакто се запознахме. Още откакто ми каза, че си нахлула на онова парти на красивите и си активирала противопожарната аларма.

Толи смутено преглътна — щеше й се още в началото да беше казала на приятелката си цялата истина за онази нощ, за това как точно се случи всичко. А сега Шай си мислеше, че тя е най-лудата глава на този свят.

— Ами, онова с алармата се получи случайно.

— Да, бе, да.

— Искам да кажа, че не е зле да почакаме. Остават ни само още два месеца.

— Точно така — каза Шай. — Само два месеца, след което ще ни натикат оттатък реката. Красиви и досадни.

Толи изсумтя.

— Не мисля, че всичко това ще е досадно, Шай.

— Винаги е досадно да правиш само онова, което е редно. Не мога да си представя нещо по-ужасно от това единствено да се забавляваш.

— Аз мога — тихо отвърна Толи. — Изобщо да не си се забавлявал някога.

— Виж какво, Толи, тези два месеца са последният ни шанс да направим нещо наистина яко. Да бъдем самите себе си. Преобразим ли се, тогава не ни остава нищо друго, освен да бъдем новите красиви, а после красиви от втора и трета степен. — Шай отпусна ръце край тялото си и сърфът й престана да се носи по въздушното течение. — Накрая ще бъдем просто красиви мъртъвци.

— Даже това е по-хубаво отколкото да си грозен — каза Толи.

Шай сви рамене и отново разпери якето си като платно. Вече бяха съвсем близко до края на зеления пояс. Скоро Шай щеше да получи предупреждение. А малко след това сърфът й щеше да я изпее, че нарушава правилата.