Читать «Грозните» онлайн - страница 22

— Освен това — продължи да я убеждава Толи, — операцията не означава, че вече няма да можем да правим нещо подобно.

— Но красивите никога не правят такива неща, Толи. Никога.

Толи въздъхна и пак заби крака в дъската, за да настигне приятелката си.

— Може би защото имат много по-интересни неща за правене от такива хлапашки номера. Може би да си на парти в града е много по-интересно, отколкото да се мотаеш из някакви стари развалини.

Шай светна гневно с очи.

— А може би, след като те оперират — когато усучат и разтегнат костите ти до необходимата правилна форма, когато ти обелят лицето и ти остържат кожата, когато ти натикат изкуствени скули, за да изглеждаш като всички останали — може би, след като минеш през всичко това ти просто изгубваш желание да правиш каквото и да било.

Толи потрепери. Досега не беше чувала някой да описва операцията по този начин. Даже в часовете по биология, където обсъждаха темата до най-малките подробности, не звучеше толкова зле.

— Стига де. Ние дори няма да помним, че всичко това ни се е случило. Просто през цялото време ще сънуваме красиви сънища.

— Как ли пък не.

В този момент в главата на Толи прозвуча глас: „Внимание, забранена зона.“ Вятърът стана студен, когато слънцето залезе.

— Хайде да слизаме долу, Шай. Време е за вечеря.

Шай се усмихна, поклати глава и свали интерфейс-пръстена си. Сега вече нямаше да чува предупрежденията.

— Нека го направим тази вечер. Ти вече можеш да сърфираш почти толкова добре, колкото и аз.

— Шай…

— Ела заедно с мен. Ще ти покажа скоростното влакче.

— Какво е…

„Второ предупреждение. Забранена зона.“

Толи спря сърфа си.

— Ако продължаваш така, Шай, накрая ще те хванат и няма нищо да направим тази нощ.

Шай сви рамене, докато вятърът я отнасяше напред.

— Просто исках да ти покажа какво според мен е забавно, Толи. Преди да станем красиви и преди да започнем да се забавляваме според представите на някой друг.

Толи енергично поклати глава с намерението да каже на Шай, че тя вече я е научила да сърфира във въздуха, най-якото нещо, което беше преживявала досега. За по-малко от месец вече чувстваше Шай като най-добрата си приятелка. Също както срещна Перис като мажа, но двамата веднага разбраха, че ще останат неразделни.

— Шай…

— Слушам те.

Толи въздъхна.

— Добре тогава.

Шай спусна ръце край тялото си и заби пети в дъската, за да спре сърфа.

— Наистина? Още тази нощ?

— Да, право на „Ръждивите руини“.

Толи си наложи да се успокои. Не беше кой знае какво престъпление все пак. Тя непрекъснато нарушаваше правилата, пък и всички ходеха с класа си до руините поне веднъж годишно. Значи няма как да е опасно.

Шай направи рязък завой със сърфа, отдалечавайки се от края на зеления пояс, и се спусна към Толи, за да я обгърне с едната си ръка.

— Чакай да видиш реката.

— Ти каза, че там водата е бяла.

— Точно така.

— Какво е това?

Шай се усмихна.

— Пак е вода. Само че много, много по-хубаво.