Читать «Грозните» онлайн - страница 20

— Но пък можем да си прекараме останалото време по най-добрия начин. Хайде най-после да вървим да летим със сърфовете. Моля те!

Толи отвори очи и видя, че приятелката й се усмихва.

— Дадено — летим със сърфовете. — Тя се надигна и погледна към екрана. Дори и без много промени, лицето на Шай вече изглеждаше приветливо, чувствително, здраво… красиво. — Не мислиш ли, че си красива така?

Шай даже не погледна екрана, само вдигна рамене.

— Това не съм аз. Това е само представата на някаква група хора как би трябвало да изглеждам.

Толи се усмихна и я прегърна.

— Независимо от всичко, ти ще бъдеш такава. Истинската ти. И то съвсем скоро.

Красиви и досадни

— Мислех, че си готова.

Толи направи завой и спря: десният крак на дъската, левият крак повдигнат, коленете свити.

— За какво да съм готова?

Шай бавно прелетя край нея, оставяйки се на лекия бриз да я носи. Двете се намираха на най-високото и отдалечено място, докъдето изобщо можеха да стигнат със сърфовете, на нивото на горските върхари, в края на града. Беше наистина невероятно колко бързо Толи свикна да е толкова на високо и единственото нещо, което я предпазваше от главоломно падане, беше дъската на сърфа и противоударните гривни.

Гледката от високото спираше дъха. Зад тях, точно в центъра на „Града на новите красиви“, се издигаха спираловидните кули, обкръжени от гъстия пръстен на зеленината, която отделяше най-младите от красивите втора и трета степен. По-старите поколения красиви живееха в предградията, в сгушени между хълмовете редици от къщи, разделени една от друга с градини, където играеха децата им.

Шай се усмихна.

— За нощния рейд.

— А, да. Виж какво, не съм сигурна, че ми се ще пак да минавам оттатък реката — каза Толи, припомняйки си обещанието пред Перис. През последните три седмици двете с Шай бяха обменили опит за доста трикове как да минат оттатък, но от запознанството им не бяха ходили заедно в „Града на новите красиви“. — Докато не се преобразя, разбира се. Освен това след последния път цялата охрана сигурно е…

— Не говорех за „Града на новите красиви“ — прекъсна я Шай. — Това място е досадно и без друго. А и ще трябва да се крием цяла нощ.

— Аха, значи става дума просто да обикаляме из „Града на грозните“.

Шай тръсна отрицателно глава, все още сърфирайки върху въздушните течения.

Толи тромаво промени баланса на тялото си върху дъската.

— Тогава къде?

Шай пъхна юмруци в джобовете на униформеното яке, после разпери ръце, превръщайки дрехата в платно за сърфа. Вятърът отнесе тази въздушна платноходка далече от Толи. Тя инстинктивно пренесе тежестта си на пръстите на краката, за да се задържи върху дъската.

— Някъде там. — Шай кимна с глава към откритото пространство пред тях.

— В предградията? Там е тъпо.

— Не в предградията. Оттатък. — Шай разкрачи крака чак до самия ръб на дъската. Разперените поли на якето й уловиха хладния вечерен повей и той я понесе още по-бързо. Сега тя се носеше към външния край на зеления пояс около града. Извън границите му.

Толи заби крака в своята дъска, наклони я и се стрелна след приятелката си.