Читать «Грозните» онлайн - страница 19

— Така е, но ние сме още съвсем в началото. Какво ще кажеш да ти сложим някаква коса?

Толи бързо запримигва срещу менюто на екрана, избирайки наслуки стила.

Когато образът на екрана се промени, Шай се строполи на пода и се запревива от смях. Високата прическа се издигаше над слабото й лице като шапката на майстор готвач, а платиненият цвят на косата изглеждаше нелепо в комбинация с маслинената й кожа.

Толи също едва успя да проговори, задавена от кикот.

— Добре, де, това явно не е най-подходящият избор. — И тя прехвърли няколко варианта, докато не се спря на един от основните типове коса — тъмна и къса. — Нека обаче най-напред приключим с лицето.

Тя повдигна веждите, придавайки на извивката им повече драматизъм, и закръгли бузите. Но Шай продължаваше да изглежда твърде кльощава, даже след като графичната програма я доближи максимално до средното равнище.

— Дали да не я изсветлим малко? — И Толи придаде на кожата оттенък, близък до основния.

— Ей, Кьорчо, чие е това лице в края на краищата.

— Само пробвам — каза Толи. — Искаш ли да хвърлиш един поглед?

— Не, искам да отида да сърфирам.

— Няма проблем. Но дай най-напред да оправим това тук.

— Какво искаш да кажеш с това „оправим“, Толи? Може пък според мен лицето ми и така да си е съвсем наред.

— Разбира се, съвсем наред си е — завъртя очи Толи. — За някой грозен.

— Какво, не можеш да ме понасяш ли вече? — озъби се Шай. — Затова ли искаш да създадеш някакъв въображаем образ, та да си представяш него вместо лицето ми?

— Хайде, стига и ти, Шай! Нали просто се забавляваме.

— Никак не е забавно да ме караш да се чувствам грозна.

— Но ние наистина сме грозни!

— Цялата тая игричка е създадена с една-единствена цел — да ни накара да се чувстваме грозни.

Толи изпъшка и се просна обратно на леглото си, вперила поглед в тавана. Шай понякога беше истинска дивачка. И винаги намираше повод да се заяде, когато станеше дума за операцията, сякаш някой насила я караше да става на шестнайсет години.

— Точно така. Я, колко яко е било навремето всички да са грозни. Да не би да ти липсва това?

— Да, бе, да — подразни я Шай. — И всеки е съдел за другите по външния вид. По-високите хора винаги са получавали по-добра работа, а избирателите са гласували за някой политик само защото той не е толкова грозен като останалите. Дрън, дрън, дрън.

— Именно, а хората са се избивали помежду си само заради различния цвят на кожата. — Толи тръсна глава. Независимо колко често повтаряха това в училище, тя все пак не можеше напълно да го повярва. — И какво лошо, ако сега всички си приличат? Това е единственият начин да станат равни.

— А какво ще кажеш да станат по-умни?

Толи се разсмя.

— Ще стане, когато цъфнат налъмите. Както и да е, сега просто искаме да видим как бихме изглеждали само след… два месеца и петнайсет дни.

— Не можем ли просто да почакаме дотогава?

Толи с въздишка притвори очи.

— Понякога имам чувството, че повече не мога да чакам.

— Толкова по-зле за теб тогава. — Тя усети, че Шай сяда до нея на леглото и почувства леко докосване по ръката.