Читать «Грозните» онлайн - страница 165

— Разбира се. Ти просто си объркана.

— Аз ли съм объркана? — изпъшка Толи. — Ти си тази, която е…

После се отказа. Как можеше Шай да не усеща, че е била напълно променена при операцията?! И че е получила не само красиво лице, но и… красив ум. Нищо друго не би могло да обясни тази внезапна и коренна промяна — да изостави приятелите си от Мъглата заради купони и горещ душ, също както беше направил Перис преди няколко месеца.

— Ти обичаш ли го? — попита Шай.

— Давид ли? Аз, ъ… може би.

— Колко сладко.

— Това не е сладко. То е истинско!

— Тогава защо се срамуваш?

— Аз не се… — заекна Толи. За момент загуби концентрация, задната част на сърфа заора във водата и ги обля със студен душ. Шай извика и се хвана още по-здраво. Толи стисна зъби и вдигна сърфа малко по-високо.

Когато най-накрая спря да се смее, Шай си пое въздух и каза:

— Значи мислиш, че аз съм обърканата.

— Виж какво, Шай, има едно нещо, за което съм съвсем наясно. Никога не съм искала да предам Мъглата. Изнудиха ме да отида там като шпионин, а изпращането на сигнала до извънредните стана неволно, честно ти казвам. Съжалявам, Шай. Съжалявам, че разбих мечтите ти. — Толи усети, че плаче, а вятърът отнася сълзите й. Около тях бързо се мяркаха дървета.

— Радвам се, че вие двамата се върнахте в цивилизацията — тихо каза Шай, притискайки се към нея. — И никак не съжалявам за онова, което се случи. Дано това поне малко те успокои.

Толи обаче мислеше за аномалията на Шай, за онези малки ракови образувания или рани, за които приятелката й дори не подозираше. Те бяха някъде вътре в нея, променяха мислите й, притъпяваха чувствата й, прояждаха нейната истинска личност. Караха я да прости на Толи.

— Благодаря ти, Шай. Това обаче никак не ме успокоява.

Сами в нощта

Толи и Шай стигнаха пещерата първи.

Крой пристигна няколко минути по-късно. Той и сърфът му разцепиха водопада внезапно, без предупреждение, подобно на взрив от водни пръски и проклятия. Крой се прекатури в тъмното и тялото му се затъркаля по каменния под с тъпи удари.

Толи изпълзя от дъното на пещерата с фенерче в ръка.

Крой разтърси глава и изохка.

— Изплъзнах им се.

Толи погледна към входа на пещерата и плътната водна завеса на водопада, която ги криеше в нощта.

— Дано да е така. Къде са останалите?

— Представа нямам. Мади ни каза да се пръснем в различни посоки. Само аз бях сам, затова започнах да кръжа из зеления пръстен, за да ги заблудя. — Той отпусна глава назад, все още дишайки тежко. Джипиес навигаторът изпадна от едната му ръка.

— Брей! Значи си бил доста бърз.

— И още как! При това без противоударни гривни.

— Нали стигна все пак. Поне имаш обувки — каза Толи. — Преследваха ли те?

Той кимна.

— Гледах да не ме изпускат от поглед колкото се може по-дълго. Повечето от извънредните се лепнаха за мен. Но в зеления пръстен имаше още цяла банда със сърфове. Градски дечурлига. Извънредните съвсем оплетоха конците.

Толи се усмихна. Декс, Ан и Сузи добре си бяха свършили работата.

— Давид и Мади добре ли са?

— Представа нямам — отговори тихо той. — Тръгнаха веднага след теб и май никой не ги проследи. Мади каза, че отиват право към руините. Трябва да се срещнем с тях там утре през нощта.