Читать «Грозните» онлайн - страница 166

— Чак утре? — възкликна Толи.

— Нали разбираш, Мади искаше да остане известно време насаме с Давид.

Толи киша, но сърцето й се сви. Сега Давид имаше нужда от нея. Поне се надяваше да е така. Мисълта, че той ще трябва да се изправи пред смъртта на Аз без нея още повече стегна хватката на ледения юмрук, който стискаше стомаха й.

Е, нали Мади беше с него. В края на краищата Аз беше неин съпруг, а Толи само веднъж го беше срещала. И въпреки това…

Тя въздъхна. Опита си да си спомни последните си думи към Давид и й се прииска да са били топли и успокоителни. Даже нямаха време да се прегърнат преди раздялата. От нападението на извънредните над Мъглата Толи не се беше отделяла от Давид, с изключение на онзи един час в бурята, а сега трябваше да изкара цял ден без него.

— Може би е редно аз да отида до руините. Ще тръгна от тук още тази вечер.

— Не върши глупости — каза Крой. — Извънредните още дебнат наоколо.

— Но ако имат нужда от нещо…

— Мади каза да ти предам да не го правиш.

Астрикс и Райд пристигнаха половин час по-късно, влязоха в пещерата много по-внимателно от Крой, нетърпеливи на свой ред да разкажат как са се измъкнали от извънредните. Бягството им било трудно и рисковано, но въпреки това успели да заблудят преследвачите, които били стъписани от всичко, случило се тази нощ.

— Дори не успяха да ни доближат — каза Астрикс.

Райд тръсна глава.

— Бяха плъзнали навсякъде.

— Май излиза, че сме спечелили битката — заключи Крой. — Успяхме да ги бием на тяхна територия. Направихме ги на глупаци.

— Сигурно вече не е необходимо да се крием в тоя пущинак — каза Райд. — Все едно сме още грозни и правим някой номер. Но ще разкрием истината пред целия град.

— А ако ни хванат, Толи ще дойде и ще ни освободи! — викна Крой.

Толи се опита да се усмихне в отговор на въодушевените им викове, но знаеше, че няма да намери покой, докато отново не види Давид. Не би могла да чака до следващата нощ. Чувстваше се като изгнаница, отделена от единствения човек, който имаше значение в живота й.

Шай най-после заспа, свита в тясна пукнатина, след като дълго се беше оплаквала, от влагата, която разваляла прическата й и настояваше да я върнат обратно у дома. Толи отиде на мястото, където спеше приятелката й и се сгуши до нея, опитвайки се да забрави за щетите, причинени на мозъка й от операцията. Добре поне, че новото тяло на Шай не беше така болезнено слабо; сега го чувстваше меко и топло в студената влага на пещерата. Притисната до Шай, Толи най-накрая спря да трепери.

Но мина много време, преди да успее да заспи.

Разбуди я ароматът на ПадТай.

Крой беше открил в раницата й пакетите с дехидратирана храна и пречиствателя и сега приготвяше закуска с вода от водопада, опитвайки се очевидно да умилостиви Шай.

— Мога да преживея едно малко бягство, но се чудя как ще ме мъкнете от тук нататък със себе си, момчета. До гуша ми дойде от цялата тая революция. Освен това ме гони ужасен махмурлук и имам спешна нужда да си измия косата.