Читать «Грозните» онлайн - страница 164

После да възстановят Мъглата? Само седмината? С Шай като красив бонус. Толи си даде сметка, че не бяха планирали нищо за след тази нощ. До този момент бъдещето им изглеждаше далечно и неясно.

Е, все още не беше изключено да ги заловят всичките.

— Мислиш ли, че е истина? — извика Шай зад гърба й. — Онова, дето Мади го каза.

Толи си позволи да погледне назад към Шай. Красивото й лице изглеждаше разтревожено.

— Аз си беше съвсем наред, когато го посетих преди няколко дни — продължи Шай. — Мислех, че ще го направят красив. Не че ще го убиват.

— Не знам. — Но това едва ли беше нещо, за което Мади би излъгала. Имаше обаче надежда просто да греши.

Толи се наклони силно напред, префучавайки ниско над реката, като се опитваше да преодолее хватката на студената ръка, която стискаше сърцето й. Пръски зашибаха лицата им, когато се врязаха в мъглата над бялата вода. Шай най-после се беше закрепила стабилно на сърфа и сега се накланяше плавно на завоите.

— Ей, това го помня! — извика тя.

— Спомняш ли си изобщо нещо отпреди операцията? — опита се да надвика шума на водата Толи.

Шай приклекна зад нея, когато отново се врязаха в стена от водни пръски.

— Разбира се, глупаче.

— Ти ме мразеше. Защото ти откраднах Давид. И защото издадох Мъглата. Помниш ли?

Шай мълчеше, наоколо се чуваше единствено рева на бялата вода и свистенето на вятъра. Най-накрая се приведе към Толи и тя чу замисления й глас в ухото си.

— Знам какво имаш предвид. Но това са стари работи, които вълнуват само грозните — луда любов, ревност, желание да се опълчиш на града. Всяко дете обича такива неща. Но накрая всеки пораства.

— Значи си пораснала благодарение на операцията, така ли? Това не ти ли се струва странно?

— Не е заради операцията.

— Защо тогава?

— Зарадвах се, когато се върнах тук, Толи. Чак тогава си дадох сметка каква лудост е бил целият живот в Мъглата.

— Ами ритането и хапането?

— Трябваха ми няколко дни, докато се укротя.

— Преди или след като стана красива?

Шай отново замълча. Толи се зачуди дали можеш да убедиш някого, че има мозъчна аномалия.

После извади джипиес навигатора от джоба си. Докато стигнат координатите на пещерата им оставаше още половин час. Погледна през рамо, но не видя никакви автолети зад тях, поне засега. Ако всеки от четирите сърфа беше поел в различна посока, извънредните трябваше доста да се потрудят тази нощ.

Толи се запита колко ли грозни са видели огнения надпис в „Града на новите красиви“, колко от тях знаеха какво е Мъглата и дали вече не измислят свои истории, за да си обяснят загадъчното послание. Може би двамата с Давид бяха създали една нова легенда с тази малка диверсия.

Когато стигнаха по-спокоен участък от реката, Шай се обади.

— Ей, Толи?

— Да?

— Защо искаш да те мразя?

— Не искам да ме мразиш, Шай — въздъхна Толи. — Или пък искам, кой знае. Предадох те и сега се чувствам ужасно заради това.

— Мъглата нямаше да съществува вечно, Толи. Независимо дали ти си ни предала, или не.

— Не съм ви предала — извика Толи. — Не и нарочно. А всичко това с Давид стана случайно. Не съм искала да те наранявам.