Читать «Грозните» онлайн - страница 163

— Върви! — извика Мади, без да й позволи да довърши и бутна Шай на сърфа зад нея.

— Ами, нямам противоударни гривни — каза Шай, стъпвайки неуверено на дъската. — А това не беше единственото парти тази вечер, да знаеш.

— Знам. Дръж се — каза Толи и се стрелна далече от покрива.

Двете се залюляха върху сърфа, почти изгубили равновесие. Толи обаче се закрепи и усети ръцете на Шай здраво да я държат през кръста.

— Ей, Толи! Намали малко!

— Ти само се дръж.

Толи се наклони да направи завой. Едва не й прилоша от люлеенето на дъската. Не стига, че трябваше да управлява с Шай зад гърба, ами и нейните некоординирани движения я подлудяваха.

— Не помниш ли как се балансира върху сърф?

— Разбира се, че помня! — отговори Шай. — Само малко съм загубила тренинг, Кьорчо. Пък и тая вечер имаше доста пиячка.

— Само гледай да не паднеш. Доста ще боли.

— Я чакай! Някой да те е молил да ме спасяваш?

— Не, не си ме молила. — Толи погледна надолу, докато се носеха над Града на трошливите и пресичаха зеления пояс, устремени обратно към реката. Ако Шай паднеше на земята при тази скорост, щеше да пострада много повече от обикновен удар. Просто щеше да умре.

Като бащата на Давид. Толи се замисли как ли е умрял. Дали се е опитал да се измъкне на извънредните като Шефа? Или пък д-р Кейбъл му е направила нещо? Една мисъл се загнезди в главата й и не й даваше мира: както и да е станало, това беше по нейна вина.

— Шай, ако тръгнеш да падаш, вземи и мен със себе си.

— Какво?

— Просто се дръж здраво за мен и не ме пускай, каквото и да става. Нося бънджи жилетка и противоударни гривни. Би трябвало да ни удържат. — Поне се надяваше на това. Стига жилетката да не я дръпне в една посока, а гривните — в противоположната. Или жилетката и гривните да не удържат на удвоената тежест.

— Просто ми дай гривните, глупаче.

— Нямаме време да спираме.

— Предполагам, че е така. Нашите приятели от „Извънредни“ сигурно са сърдити като оси. — И Шай се притисна още по-силно към нея.

Стигнаха почти до реката, а зад тях нямаше и следа от преследвачи. Явно нанолепилото им беше създало доста проблеми. „Извънредни ситуации“ обаче разполагаха с още автолети — трите, които видяха да излитат по-рано същата вечер, пък и охраната на града също имаше въздушен транспорт.

Толи се зачуди дали извънредните ще повикат на помощ и другите охранители, или ще запазят инцидента в тайна. Какво биха си помислили останалите за подземния затвор? Дали градските власти знаеха какво правят извънредните с мъгляните и какво бяха причинили на Аз?

Под краката й проблесна вода и при следващия завой Толи хвърли парчето оранжев плат долу. Въздушното течение го понесе плавно към реката. Тя щеше да го върне обратно към града, в противоположна на тяхната посока.

Толи и Давид се бяха уговорили да се срещнат нагоре по реката, далече отвъд руините, където преди години той беше открил пещера. Пред входа й падаше водопад, който щеше да ги предпази от топлинните сензори. Оттам можеха да отскочат до руините, за да приберат останалата част от екипировката си, а после…