Читать «Грозните» онлайн - страница 159

После по лицето на жената пробяга радостна изненада и широката й усмивка озари мрака, а Толи не можа да не отвърне на усмивката й. Би сторила всичко, за да бъде тази жена щастлива.

— Толи! Ти ли си това?!

Беше Шай. Красивата Шай.

Избавлението

— Шай…

— Значи успя! — Ослепителната усмивка на Шай помръкна, когато сведе поглед към сгърченото тяло на д-р Кейбъл. — Какво е станало с нея?

Толи примигна, поразена от преобразяването на приятелката си. Красотата на Шай сякаш погълна всичките й чувства — страха, изненадата и възбудата се изпариха, отстъпвайки място единствено на изумлението.

— Ти си… преобразена.

— Очевидно — отговори тя. — Давид! Значи и двамата сте добре!

— А, здрасти! — Гърлото му беше пресъхнало и ръцете му се тресяха, докато стискаше автоматичния лост. — Трябва да ни помогнеш, Шай.

— Да, ще направя каквото искате. — Тя отново погледна към д-р Кейбъл и въздъхна. — Май вие двамата наистина умеете да създавате проблеми.

Толи отвърна очи от красивата Шай, опитвайки се да събере мислите си.

— Къде са останалите? Ами родителите на Давид? Крой?

— Тук. — Шай посочи зад гърба си. — Всички са затворени. Д-р Ка ни излъга.

— Задръж я тук — каза Давид. После мина край Шай и влезе вътре. Толи видя поредица малки врати по продължението на стаята, всяка с тясно прозорче на нея.

Шай светна в усмивка насреща й.

— Така се радвам, че си добре, Толи. Мисълта, че си съвсем сама в тая дивотия… Но ти май не си била сама, нали?

Толи отново се почувства напълно покорена от погледа на Шай.

— Какво ти сториха?

Шай се усмихна.

— Освен очевидното ли?

— Да. Ами, не. — Толи тръсна глава, объркана как да попита Шай дали има мозъчна аномалия. — Дали някой от останалите…

— Е станал красив ли? Не. Бях първа, защото създавах най-много проблеми. Сигурно си видяла какви ритници и юмруци раздавах. — Шай се изкиска.

— Принудили са те.

— Да. Д-р Ка може да бъде голяма досада, ако реши. Все пак това е и голямо облекчение.

Толи преглътна сухо.

— Облекчение значи…

— Точно така. Мразя това място. Единствената причина да съм тук е, защото д-р Ка ме помоли да дойда и да поговоря с мъгляните.

— Значи живееш в „Града на новите красиви“ — тихо каза Толи. Опита се да вникне отвъд красотата на приятелката си и да разбере какво се крие зад тези огромни съвършени очи.

— Да. Току-що ме измъкнаха от най-страхотното парти.

Толи най-накрая осъзна колко завалено говореше Шай. Беше пияна. Сигурно затова се държеше толкова странно.

Но тя беше нарекла останалите „мъгляни“. Очевидно вече не се чувстваше част от тях.

— Значи ходиш по партита, а, Шай, когато всички останали са затворници?

— Ами, да — отбранително рече Шай. — Нали и тях ще ги пуснат, когато се преобразят. Стига Кейбъл да престане с тия игрички на надмощие. — Тя погледна към неподвижното тяло на пода и тръсна глава. — Утре със сигурност ще е в лошо настроение. Благодарение на вас двамата.

Звук на съпротивляващ се метал дойде откъм стаята за арест. До Толи достигна шум от много гласове.