Читать «Грозните» онлайн - страница 160

— Май няма да има кой да я види утре — продължи Шай. — А вие двамата как я карате, между другото?

Толи отвори уста, затвори я, накрая успя да отговори.

— Ние сме… добре.

— Страхотно. Виж, съжалявам, че бях такава досада. Знаеш какви са грозните. — Шай се засмя. — Да, бе, ти май наистина знаеш!

— Значи не ме мразиш вече?

— Не ставай глупава, Толи!

— Радвам се да го чуя. — Толи си даваше сметка, че благоразположението на Шай към нея не е истинска прошка, а просто мозъчна аномалия.

— Ти ми направи голяма услуга, като ме измъкна от Мъглата.

— Едва ли мислиш това, което казваш, Шай.

— Какво искаш да кажеш?

— Как е възможно толкова бързо да се промениш?

Шай се разсмя.

— Трябваше ми само един горещ душ, за да си променя мнението. — Тя протегна ръка и докосна косата на Толи, рошава и оплетена от двуседмичното пътуване и спане на открито. — И като стана на дума за душ, ти просто плачеш за баня.

Толи примигна. В очите й напираха сълзи. Шай толкова искаше да съхрани собственото си лице, да живее по собствените си правила извън града. Но всички тези желания сега бяха заличени.

— Не исках да те… предавам — тихо каза тя.

Шай погледна през рамо, после се обърна и се усмихна.

— Той не знае, че работеше за д-р Ка, нали? Не се безпокой, Толи. — Гласът й премина в шепот и тя допря изящен пръст до устните си. — Няма да издам твоята малка грозна тайна.

Толи преглътна мъчително, чудейки се дали Шай сама беше разкрила цялата истина. Може д-р Кейбъл да е разказала на всички как всъщност стоят нещата.

Откъм тялото на д-р Кейбъл се разнесе жужене. Върху работния таблет, който носеше, се появи светлина за входящо обаждане.

Толи вдигна таблета и го подаде на Шай.

— Говори с тях!

Шай примигна, натисна бутона и каза:

— Здрасти, това съм аз, Шай. Съжалявам, д-р Кейбъл е заета. Какво прави ли? Ами, сложно е за обяснение… — Тя изключи апарата. — Не трябваше ли да спасяваш хората, Толи? Нали това е целта на малкия ви номер?

— Тук ли оставаш?

— Ами да. Всичко изглежда много вълнуващо. Това че съм красива, не значи, че съм пълна скука.

Толи се промъкна покрай нея и влезе в стаята. Две от вратите вътре вече бяха разбити. Майката на Давид и още един мъглянин — освободени. Двамата бяха облечени в оранжеви гащеризони, по сънливите им лица беше изписано смайване. Давид работеше върху следващата врата, лостът беше забит в тясна пролука до пода.

Толи видя лицето на Крой да надзърта с ококорени очи през едно от прозорчетата на вратите и пъхна своя лост под нея. Уредът зави пронизително и дебелата метална врата издаде остър стържещ звук, докато се огъваше под натиска му.

— Давид, те знаят, че тук става нещо! — извика тя.

— Добре, почти приключихме.

Лостът й беше изкривил съвсем малко металната врата, отворът не беше достатъчно голям. Тя го намести отново и металът простена. Опитът й във ваденето на железопътните релси най-накрая си каза думата, лостът разби проклетата врата.

Най-напред се показаха ръцете на Крой, после и главата му, гащеризонът му се раздра в острите краища на нацепения метал, докато се промъкваше навън. Мади го хвана за ръцете и го изтегли на свобода.