Читать «Грозните» онлайн - страница 157

Изпод краката й долетя приглушен шум. Някой говореше.

Тя легна на пода, опитвайки се да различи думите. Единственото, което успя да чуе обаче, беше режещият звук от гласовете на жестоките красиви. Подигравателният тон й напомни за д-р Кейбъл.

Без каквото и да е предупреждение повърхността под краката й се раздвижи. Толи едва успя да запази равновесие. Когато асансьорът отново спря, единият от глезените й се изви болезнено под тежестта на тялото, но въпреки това тя не падна.

Звуците под нея заглъхнаха. Поне едно беше сигурно — сградата не беше празна.

Толи вдигна глава и подсвирна, после се сви в единия ъгъл, прикри главата си с ръце и започна да брои.

Пет секунди по-късно чифт крака се залюляха във въздуха край нея, после рязко отскочиха нагоре и лъчът от фенерчето на Давид заигра по стените. Накрая постепенно спря до нея.

— Брей! Доста е тъмно тук долу.

— Штт! — изсъска тя.

Той кимна и освети шахтата. Точно над главите им лъчът на фенерчето попадна на вътрешната страна на затворена врата. Разбира се. Като стояха на тавана на асансьорната кабина, двамата винаги се намираха между етажите.

Толи събра длани, за да направи стъпало, на което Давид да стъпи и да пъхне лоста между крилата на вратата. Те се отвориха със стържещ звук, който накара косата на Толи да настръхне;. Той се измъкна навън, после се обърна и протегна ръка. Толи я пое и обувките й с грапави подметки заскърцаха по стената на шахтата като стадо изплашени мишки.

Всичко тук произвеждаше твърде силен шум.

Фоайето беше тъмно. Толи се опита да убеди сама себе си, че още никой не ги е чул. Може пък този етаж да беше пуст през нощта.

Тя извади фенерчето и насочи лъча му към вратите, покрай които минаваха. Върху всяка имаше малка кафява табелка.

— Рентгенология. Неврология. Магнитен резонанс — тихо изреждаше тя. — Операционна зала Две.

Погледна Давид. Той вдигна рамене и натисна вратата. Тя се отвори.

— Предполагам, че когато си в подземен бункер, няма нужда да заключваш вратите — тихо каза той. — След теб.

Толи се прокрадна вътре. Стаята беше голяма, покрай стените имаше наредени тъмни притихнали уреди. Операционният резервоар се намираше в средата, течността беше източена от него, тръбите и електродите висяха над локва на пода. Върху метална маса наблизо жестоко проблясваха остриетата на скалпели и вибротриони.

— Това ми напомня една снимка, която мама ми показа — каза Давид. — Тук правят операцията.

Толи кимна. Лекарите просто поставят тялото в резервоара, докато правят основната операция.

— Може би тук правят извънредните наистина специални — каза тя. Тази мисъл никак не я разведри.

Двамата се върнаха обратно в коридора. Няколко врати по-нататък откриха една с надпис МОРГА.

— Искаш ли… — започна тя.

Давид рязко тръсна глава.

— Не.

Огледаха останалата част от етажа. Оказа се, че това е мажа, но много добре екипирана болница. Нямаше никакви стаи за мъчения или затворнически килии. Нито следа от мъгляни.

— А сега накъде?

— Чакай да видим — каза Толи. — Ако ти беше на мястото на злата д-р Кейбъл, къде би пратил затворниците?