Читать «Грозните» онлайн - страница 161

— Това са всички, които останаха тук — каза тя. — Да тръгваме.

— Ами татко? — извика Давид.

— Не можем да му помогнем. — Мади изскочи в коридора.

Толи и Давид си размениха тревожни погледи и я последваха.

Мади се беше устремила към вратата на асансьора, теглейки след себе си Шай. Шай натисна бутона за връзка върху таблета и каза:

— Изчакайте секунда, мисля, че се връща. Задръжте така. — Тя се изкиска и отново прекъсна връзката.

— Доведете Кейбъл! — извика Мади. — Тя ни е нужна.

— Мамо! — втурна се Давид след нея.

Толи погледна Крой, после сгърченото тяло на д-р Кейбъл. Крой кимна, после всеки от тях я хвана за едната ръка и я повлякоха в тръс по гладкия под. Грапавите подметки на Толи издаваха жвакащ звук.

Когато групата стигна асансьора, Мади сграбчи д-р Кейбъл за колана и я приближи до ирисовия скенер. Жената тихо изстена. Мади внимателно отвори едното й око, асансьорът изписка и вратата се отвори.

Мади свали интерфейс-пръстена на Кейбъл и я пусна на пода, после бутна Шай вътре. След нея влязоха Толи и останалите мъгляни, но Давид стоеше като вкопан в пода.

— Мамо, къде е татко?

— Вече не можем да му помогнем. — Мади измъкна таблета, от ръцете на Шай и го удари в стената, после издърпа Давид в асансьора въпреки протестите му. Вратата се затвори и асансьорът попита:

— На кой етаж?

— Към покрива — каза Мади, интерфейс-пръстенът все още беше в ръката й. Асансьорът тръгна и от бързото движение залите на Толи заглъхнаха.

— Какъв е планът ни за бягство? — сопна се Мади. Сънливият й поглед беше изчезнал напълно, сякаш снощи беше заспала с вярата, че тази сутрин ще я спасят.

— Ами, сърфовете — едва успя да отговори Толи. — Имаме четири. — Чак сега си даде сметка, че нищо още не е приключило и настрои противоударните гривни, за да извика сърфовете.

— Страхотно! — възкликна Шай. — Не съм летяла, откакто напуснахме Мъглата.

— Ние сме седем — каза Мади. — Толи, Шай идва с теб. Астрикс и Райд са заедно. Крой, ти летиш сам и заблуждаваш преследвачите. Давид, ние сме двамата с теб.

— Мамо — примоли се Давид, — ако той е станал красив, не можеш ли да го излекуваш? Поне опитай!

— Баща ти не е красив, Давид — меко отговори тя. — Той е мъртъв.

Измъкването

— Дай ми нож. — Мади протегна ръка, без да обръща внимание на потресеното изражение на сина си.

Толи затършува в раницата. Измъкна отвътре мултифункционалния си нож и го подаде на Мади, която издърпа късото острие и отряза парче от ръкава на гащеризона си. Когато асансьорът стигна покрива, плъзгащата врата се отвори само наполовина и спря с мъчително скърцане, достигайки до вдлъбнатината, която Толи беше направила, за да влязат. Промъкнаха се един по един през отвора и тичешком стигнаха до ръба на покрива.

Толи видя сърфовете на стотина метра от тях да кръжат над ограждението, откликвайки на сигнала на нейните противоударни гривни. Сега всички аларми вече бяха задействани и пищяха неистово около тях. Ако по някакво чудо извънредните още не бяха забелязали бягството им, то явно някой от оставените без контрол сърфове беше докачил мрежата.