Читать «Грозните» онлайн - страница 155

Мръсната земна повърхност спря на ръка разстояние от нея, плоска и твърда, докато жилетката се бореше да преодолее гравитационното притегляне, стискайки тялото й като в юмрук.

Най-накрая невидимата ластична лента отпусна хватката си и падането се прекрати внезапно само на педя от земята, нещо дръпна ръцете й назад, а очните ябълки изскочиха, сякаш се опитваха да излязат от орбитите си.

После се задейства противогравитационната сила, тя подскочи нагоре във въздуха, преобръщайки се надолу с главата, а небето и линията на хоризонта започнаха да се редуват в безумен бяг. Толи загуби представа къде се намира Давид, нито можеше вече да определи кое е горе и кое — долу. Този скок беше десетократно по-рискован от плонжа на покрива в „Къщата на Гарбо“. Колко пъти още трябваше да се преметне във въздуха преди да спре?

Сега отново падаше надолу, но този път под нея не беше мръсният двор, а покривът на една от сградите. Тя за малко да го докосне с крак, но жилетката пак я изтегли рязко нагоре, все още преодолявайки инерцията от скока.

Най-после успя да се ориентира кое е горе и кое — долу, тъкмо навреме, за да види покрива, който приближаваше към нея. Намираше се над сградата…

Хваната в здравата прегръдка на жилетката, подмятайки се безпомощно нагоре-надолу във въздуха, тя почти отмина ръба на покрива. Протегнатата и ръка обаче успя да сграбчи улука и това окончателно я спря.

— Уф! — изпъшка, поглеждайки надолу.

Сградата не беше особено висока и с помощта на жилетката Толи щеше леко да отскочи обратно, но при първото докосване на земята алармата щеше да се задейства. Затова стисна улука и с двете ръце.

Усетила, че падането е прекратено, бънджи жилетката се самоизключи и тялото на Толи възвърна нормалната си тежест. Тя се опита да се покатери на покрива, но тежката раница със спасителната екипировка я теглеше надолу. Беше все едно да се опитва да се набере на лост с оловни обувки.

Толи увисна безпомощно на улука, очаквайки да полети надолу всеки момент, без идея как да излезе от това положение.

По покрива към нея приближиха нечии стъпки и лицето на Давид се подаде над ръба.

— Проблем ли има?

Тя изгрухтя в отговор и той протегна ръце да хване дръжката на раницата. Тежестта милостиво освободи плещите й и Толи най-накрая успя да се преметне на покрива.

Давид седеше отгоре и клатеше глава.

— Значи досега си правила такива неща за удоволствие, така ли?

— Е, не всеки ден.

— Така си и помислих. Можем ли да си отдъхнем за минутка?

Тя огледа покрива. Никой не се появяваше, не се чуваше и сигнал от аларма. Излиза, че сензорната мрежа не беше пригодена да контролира и покрива. Толи се усмихна.

— Разбира се. Даже цели две минути, ако искаш. Оказва се, че извънредните не са очаквали някой да ги изненада от въздуха.

Отвътре

От върха на хълма покривите на „Извънредни ситуации“ изглеждаха равни и еднообразни. Сега обаче, когато стоеше върху един от тях, Толи различи отдушниците на вентилационната система, антените, аварийните изходи и големия кръгъл отвор, сега закрит, през който минаваха автолетите. Беше цяло чудо, че двамата с Давид оцеляха без драскотина, докато подскачаха нагоре-надолу с бънджи жилетките.