Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 250

3.

Гостът се появи след четиридесет минути. Турецки не чу шума от асансьора: посетителят по напълно обективна причина предпочиташе да не го ползва.

— Мама значи ти ги е изплела? — тихо се поинтересува Алексей, като влезе и поклати из въздуха сивите фабрични чорапи. Турецки искаше нещо да каже, но килърът го спря с жест и като стъпваше безшумно, бързо обиколи цялото жилище, държейки на дланта си малка пластмасова кутийка. Зеленото й оченце успокояващо мигаше. Килърът седна на кухненската маса и сложи кутийката пред себе си:

— Е, докладвай, защо ме повика. При мен времето е пари.

Ситуацията се повтаряше: гостът ядеше, а Турецки разказваше. При това с известна част от съзнанието си той се наблюдаваше, сякаш отстрани и от време на време се учудваше от безумието на ситуацията. Килърът подбираше омлета с дървена лъжица направо от тигана, пренебрегвайки чинията и вилицата, напук на разлагащата се Европа.

— А какво е направил за мен вашият президент? — попита той, когато Турецки млъкна.

— Никой не казва, че работата е безплатна — отговори Саша, чувствайки се като пешеходец по тънък лед. Досега нито веднъж не му се бе случвало да се пазари с наемник. „Свиквай, Турецки, свиквай — каза си той. — Кой знае какво още ще доживееш.“ — Ще ти бъде заплатено.

Килърът изведнъж се разсмя:

— Само не казвай, че ще ми дадеш за награда самия Шилов! Все едно няма да повярвам.

Саша изпита невероятно облекчение: ако килърът смяташе да заяви безвъзвратно „не“, той навярно щеше да го направи веднага.

— Ама моля ти се, вземай когото искаш — отвърна Саша. — И другаря Корсунски заедно с него, и Аркаша Сотников. Избирай си когото искаш, скъпи. Турецки разрешава!

Килърът се усмихна, но нищо не каза.

— Значи — започна Алексей, след като помълча, — според замисъла на командването аз се просмуквам по канализацията, намирам вашия президент и го охранявам, докато вие щурмувате. Така ли?

— Примерно така — кимна Турецки.

— Като я няма котката, мишките танцуват… — Килърът излъска до блясък тигана с парченце хляб. — Мина ми меракът да чистя добри момчета… — Той внимателно се вглеждаше някъде в стената малко вдясно от главата на Турецки, който внезапно разбра, че разумът на опитния професионалист всъщност вече се труди, пресмятайки възможните варианти. — Не можахте ли да си изберете още по-голям гардероб за президент?… Опитай се да измъкнеш такъв тихо. Макар че… Има ли макет на комплекса? Или поне план?

— Ще има — каза Турецки.

Глава деветнадесета

Не го очакваха

1.

Възложиха на екипа на Слава Грязнов да намери план, чертеж или макет на „Спортно-оздравителния комплекс“ в Сребърен бор. Задачата не се оказа толкова сложна, колкото можеше да се предположи първоначално. Изясни се, че комплексът е бил строен някога за Московския ГК на Комсомола, и хората на Грязнов успяха да открият в прашните мазета на бившата му сграда напълно приемливи чертежи от времето на строежа. Едва ли оттогава съществено са го преустройвали.