Читать «Грешката на президента» онлайн
Фридрих Незнански
Фридрих Незнански
Грешката на президента
Шекспир, „Хамлет“
Тази книга от началото до края е измислена от автора. Разбира се, в нея са използвани и някои истински материали както от личната практика на автора, така и от практиката на други руски следователи. Но събитията, мястото на действието и персонажите безусловно са измислени. Съвпадението с имена на реално съществуващи лица и места може да бъде само случайно.
Пролог
Влакът пристигна рано. Льоха смяташе да вземе такси, но после размисли. Трамваите, слава богу, вече се движеха, а на него му беше кеф след дългото отсъствие да се връща приятно и без бързане в родния град. Полупразният вагон се клатушкаше на завоите и недоспалият през нощта Льоха задряма.
— Площад „Борба“, следваща спирка МИИТ! — неочаквано силно викна кондукторката. Льоха отвори очи и се шашна: пред него седеше здрав кръглолик негър!
— Мир на света! — каза негърът и се закиска.
„Фестивалът! — досети се Льоха. — А езикът му е червен като на човек“ — удивено забеляза той и ни в клин, ни в ръкав, отвърна с неотдавна научената фраза:
— Хинди — руси пхай-пхай!
Льоха помисли без особено удоволствие, че и той самият прилича на делегат на фестивала в новия си шикозен костюм и с новата кожена чанта. Настроението му се развали.
В утринната тишина през трамвайното звънтене постоянно се промъкваха идиотски нови песни. От единия край се чуваше:
А на другия край отекваше:
Всичко си дойде на мястото чак когато на колелото Льоха скочи от стъпалото на трамвай номер 50. Изпъкналите стъкла на десети блок (правеха такива преди революцията) хвърляха слънчеви зайчета. Неговият дом. Стана му неудържимо весело. Той откъсна от градинката яркочервено цвете и го забоде в петлицата на сакото си.
— Извинявай — каза той на строго гледащия отвисоко паметник на Вилямс и закрачи към езерото. Впрочем размишленията доста бързо изтриха от лицето му безгрижната усмивка.
Като отмина гребната база, Льоха наби спирачки и внимателно огледа високия дъсчен стобор, после решително бутна незаключената портичка.
Грамадният пес Вълчак, получил този прякор заради отвращението му към напразния лай, се хвърли срещу него с ръмжене, но като го позна, радостно замаха опашка. Чувството за собствено достойнство попречи на песа да изрази чувствата си по-открито. В коляното на Льоха се бутна козленце и приветствено заблея. Той поглади безрогата му главица и пак се огледа.
Всичко си беше както преди: отляво оборът за козите, по-нататък огромният хамбар със сеновал, дръвникът, отдясно — спретната градинка около два ара, под ябълката стоеше масичка с два стола, а зад нея на самия бряг на езерото — доста голяма, но овехтяла къща.
