Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 247

— Време е да действаме, Саша — каза Грязнов. — Трябва да съберем всички сили. Свържи се с Дроздов.

Лесно е да се каже — свържи се. Турецки от известно време престана да се доверява стопроцентово на телефонната мрежа. Защото едно е да воюваш дори с КГБ, могъща, всесилна, вездесъща сила, но все пак отделна организация, макар и да е пуснала пипалата си във всички слоеве и структури на обществото. Сега той и шепата негови другари се канеха да излязат лице в лице срещу хората, които фактически бяха узурпирали властта в страната, като извършиха тих и от никого незабелязан държавен преврат.

И чичото Григорий Иванович ги устройваше далеч повече от Яблоков.

Но Турецки разбираше, че те не могат да държат чичото на Грязнов постоянно в ролята на президента — нали имаше хора, които добре познават истинския държавен глава, да вземем само собствената му жена, децата, внуците, тези, които са работили преди с него. Измамата рано или късно щеше да се разкрие. Значи най-вероятно те обработват истинския президент, за да стане толкова послушен в ръцете им, колкото е сега Грязнов-старши.

Щом тези хора са успели да отвлекат истинския президент, то къде е гаранцията, че не подслушват всички интересуващи ги телефони, че не следят движението на неугодните им лица? За другите не се знае, но от известно време насам следователят Турецки явно ги дразнеше. Неслучайно оня човек идва при него…

И все пак Турецки не разбираше напълно тактиката им. Те се въздържаха да нанесат сериозен контраудар. Защо? Най-вероятно именно защото не знаят колко далеч са стигнали той и неговите другари в догадките си. Нито Шилов, нито Корсунски, нито Сотников биха могли да знаят за феноменалната памет на гардеробиерката Галя и за това, че пак ще изплува историята на изчезналия агент от ЩАЗИ. Разбира се, те вероятно се досещаха, че снимката е попаднала в ръцете на милицията, иначе би било невъзможно да се обясни изчезването на учителката по руски език от Князев. Но кой можеше да знае, че Турецки ще открие бившето ченге „Сельодкин“, а Тимофеев-Пръдлето ще разпознае в солидния „прогресивен“ бизнесмен Аркадий Сотников някогашния Льоха-Алай? Явно, те продължаваха да смятат старши следователя от Московската градска прокуратура само за дребна риба, способна да разкрие най-много Дегтяр. Къде ти ще се добере той до фондацията и нейния изпълнителен директор!

Вадим Дроздов излезе от служебната кола и се вмъкна във входа. По стар навик бързо се огледа, а преди да тръгне по тъмното стълбище, за миг се ослуша. Отгоре се разнесе някакво слабо шумолене. Дроздов разбра, че между втория и третия етаж някой стои, като се опитва да не привлича вниманието. Без да намалява ход, той бръкна с дясната си ръка в джоба. В последните дни вече беше готов за всякакви случайности.

Каква беше изненадата му, когато, след като мина една площадка, той се сблъска със слабичко момиче. Като го видя, то трепна и едва чуто прошепна:

— Вадим Евгениевич?

Дроздов кимна, като гледаше учудено непознатата.

— Праща ме Турецки — още по-тихо каза момичето. — Той помоли да ви предам: днес в шест часа на същото място.