Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 246

„Фондацията за съдействие на демократизацията в икономиката“ беше солидна организация, заемаща красива сграда в стил модерн на улица „Воровски“, недалеч от Дома на литераторите. Преди тази сграда принадлежеше на някакво посолство, но преди около година то получи друга, по-просторна, макар и не толкова красива, а тази бе заета от фондацията. Зад витата чугунена ограда се виждаха красиви коли, с руската реч се смесваше и чуждестранна. Вътре всичко бе оборудвано по последна дума на техниката — компютри, факсове, модеми, радиотелефони. Мнозина знаеха, че фондацията се намира под крилото на правителството, и не само на висши чиновници от министерствата, но и на самия руски президент. Това стана особено очевидно след посещението на президента във фондацията.

Влиянието на тази организация върху руската икономика отбелязваха и чуждестранните наблюдатели. Така „Файненшъл Таймс“ в голяма статия, посветена на развитието на пазарните отношения в Русия и другите републики от бившия СССР, специално посочваше важната роля, която играе тази фондация в развитието на здравите икономически връзки.

На всички беше известно, че като акумулира немалки средства, фондацията поддържа прогресивни икономически проекти, а също дейността на отделни учени и цели политически движения. Наистина някои икономисти, такива като Ясински и Тимуров, се изказваха неласкаво за фондацията, наричайки я „псевдодемократическа“, но тези изказвания потъваха в общия фон от дитирамби, към които наскоро се присъедини и президентът.

Освен сградата на улица „Воровски“ фондацията разполагаше и с още някои недвижими имоти — складови помещения, няколко луксозни апартамента за служителите, неголям, но много уютен хотел със сауна, бар, и казваха — дори казино. Имаше и извънградски резиденции в Московска област, и неголям вилен парцел на Черно море, в Дагомис.

Но не това бе най-интересното. Покрай всички тия къщи и парцели „Фондацията за демократизация на икономиката“ владееше доста обширна територия в чертите на Москва — в района на така наречения Сребърен бор, където още от предвоенно време се разполагаха близките вили на различната номенклатура. Официално тази територия се наричаше „Лечебно-оздравителен комплекс“, обаче да се разбере какво точно става там, не се оказа по силите не само на частната детективска агенция на Грязнов, но и на МУР и на самата Главна прокуратура. Като че ли тук се намираше неголяма, но добре охранявана държава в държавата. Територията се пазеше от собствени командоси, обучени не по-зле от момчетата от знаменитата „Алфа“, които може би бяха въоръжени и по-добре.

2.

„Тук“ — помисли Турецки.

Защо реши, че руският президент е скрит именно тук, Турецки така и никога не можа да обясни. Но веднага след като Слава Грязнов разгърна пред него картата, на която с тлъсти червени точки бяха отбелязани владенията на фондацията, той усети интуитивно, че тайникът се намира тук и никъде другаде.