Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 245

Преди да започне кампанията за освобождаването на президента, трябва непременно да се освободи от Шведов.

„Нали той тогава насочи Саша по лъжлива следа — с тези кавказци — с досада си спомни Романова. — Ами ако…“ — хрумна й нещо остроумно.

— Любочка! — извика тя секретарката си. — Свържи ме с Шведов. Той трябва да си е в кабинета.

Глава седемнадесета

Фондацията за демократизация на икономиката

1.

— Александра Ивановна, викала си ме. — На вратата се появи Шведов.

Той доволно се усмихваше и изведнъж й се стори толкова противен, дори лигав, на началничката на МУР, че й струваше големи усилия да се сдържи и да не му изтресе всичко, което мислеше за него. Александра Ивановна Романова беше прям човек и всякакви игри, преструвки, интриги й бяха противни. Но сега нямаше друг изход.

— Сядай, Анатолий Фьодорович — промърмори тя, като се стараеше да не гледа Шведов.

— Шура, случило ли се е нещо? — загрижено се заинтересува той.

— Да — махна с ръка Романова, — пак някаква глупост. Но да го оставим настрани. Извиках те по съвсем друг повод. Обадиха се от Питер. При тях се е развихрил някакъв наемник. Казват, че някои следи водят към Москва. Въобще задачата е за теб — спешно отпътуваш за там и изясняваш кой и какво. Още днес.

— Но, Александра Ивановна — обърка се Шведов, — някак не съм готов…

— Милиционерът трябва да бъде готов всяка минута! — от сърце кресна Романова. — Ако ще се занимаваме с работата, когато ни е удобно или когато имаме време, знаеш какво ще стане тогава… Това е заповед. Разбра ли?

— Разбрах — сви рамене Шведов.

— Ще държиш постоянно връзка с мен — добави Романова и внезапно, някак по вдъхновение добави: — Има версия, че питерският наемник е свързан с убийството на Дегтяр.

— Убили ли са го? — престори се на учуден Шведов.

— Да — мрачно процеди през зъби Романова. — Организирали са засада при конспиративната квартира, където го водели, и го разстреляли с автомат. Там дежурели и наши, но го проспали. Винаги става така…

— А беше такъв свидетел… — поклати глава Шведов.

Присъствието му стана непоносимо за Романова. За да завърши колкото се може по-бързо, тя каза:

— Въобще така, Анатолий Фьодорович. Свободен си. Отиваш вкъщи, стягаш си багажа и пердашиш към летището. Полетът е четиридесет минути, така че привечер ще бъдеш в Питер. През цялото време ме дръж в течение на нещата. Разбра ли?

— Разбрах — кимна Шведов. — Макар че Ленинград през късната есен не е най-приятното място.

— А ти къде би искал? — мрачно се поинтересува Романова. — В Сочи сладкият сезон също свърши. Върви!

Когато Шведов излизаше, тя не се сдържа и попита:

— Слушай, когато си бил в училище, не си ли мечтал случайно да станеш артист?

— Не… — учуди се Шведов. — А защо питаш?

— Просто така — махна с ръка Романова.

Щом вратата след Шведов се затвори, Александра Ивановна вдигна слушалката и се свърза с Питер — там трябваше да са готови за посрещането на московския гост.