Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 244

Човекът с брадата, както и преди лежеше на земята. Двамата други му помогнаха да стане.

— Жив ли си, Петро? — попита мъжът в коженото яке.

— Като че ли да — отвърна Петро, размърда рамене и потъпка на място, за да определи дали наистина се е отървал с лека уплаха. — А като взеха да гърмят в мен, помислих, че наистина ще ме прережат накръст.

— Бронята държи — каза онзи в палтото и потупа другаря си по рамото. — Виждаш ли какъв си железобетонен.

— Обаче си е тежко, как само са ходели рицарите в техните доспехи — поклати глава Петро. — Е, хайде обратно в колата. Правете се, че не мога да вървя, да не ми пуснат някой контролен изстрел, та да ме пробват на издръжливост.

— Няма — отвърна мъжът с коженото яке. — Сега нашите момчета ще пробват хубавичко тях самите.

4.

„Значи Шведов“ — разбра Романова, като чу за нападението във Востряково. Стрелците са били само двама, но се оказаха въоръжени с оръжие със заглушители. Действали са сигурно, нали се предполагаше, че никой не очаква засада и ще докарат Дегтяр в секретната база с обикновен конвой, облечен цивилно.

Единият от нападателите почина на място, другият успя да се измъкне. „Дали се е досетил, че е капан?“ — помисли Романова. Това беше много важно. Нали ако Шведов разбере, че Романова просто е устроила комедия с единствената цел да разобличи предателя, той ще направи ответен ход. Александра Ивановна реши засега да си мълчи. Само тя в целия МУР знаеше, че кражбата на пейджъра и организирането на бягството на Бурмеева е дело на Шведов.

Тя се замисли. Трудно й беше да повярва, че Толя Шведов, когото тя познаваше вече не една и две години, се е продал. Бива си го — да стреля срещу своите!

Романова си спомни как преди три месеца Шведов май се премести в нов апартамент. Той много не разказваше за това, а и самата Романова не се интересуваше твърде — разменил е жилището си човекът, какво толкова. Тогава тя не го разпитва за нищо — не й беше до това, както винаги имаше работа до гуша, само записа новия телефон и адрес. А сега се замисли, що за размяна е това, интересно. Всички прекрасно знаеха, че Шведов живее със семейството си в малък едностаен апартамент на улица „Кастанаевска“ в пететажен панелен блок. Къде се е преместил, дявол да го вземе? Романова отиде до шкафа, където стоеше картотеката с данните за сътрудниците на МУР, намери в нея Шведов и видя новия му адрес: „Рубльовско шосе“ 27. Без да размисля много, тя набра номера на съответното районно управление, където й съобщиха, че Анатолий Фьодорович Шведов със семейството си е регистриран в апартамент на третия етаж в нов блок — апартаментът е четиристаен, с обща площ 95 квадратни метра.

„За апартамент се е продал, кучето“ — помисли Романова и ядосано тресна слушалката.

Сега главната й задача бе да отстрани Шведов от важните операции. Все още нямаше никакви основания да го сваля от работа или още повече да възбужда срещу него следствие. А и Александра Ивановна разбираше, че ако се реши на такава стъпка, още не е ясно кой ще бъде отстранен от работа — тя или той. Всъщност такъв обрат на събитията ще бъде даже удобен на властимеющите — те ще получат напълно покорна Московската криминална милиция, както вече получиха послушни банкери, войските на спецохраната и кой знае още какво.